Когато една приятелка ми сподели случката, се разсмях и й казах, че скоро ще я включа към съветите, отправени към явяващите се на интервю – “избягвайте да припадате по време на интервюто си – вероятно няма да направите добро впечатление”, но много бързо станах сериозна, след като ми бе разказано подробно как човекът е паднал, ударил си е главата, викали са бърза помощ и той е прекарал на пода в залата за срещи около 40 минути. Всички във фирмата са се притеснили силно. Няколко часа по-късно, когато отидох при тях, атмосферата все още беше като след ужасна случка. Разговорихме се по-детайлно с моята приятелка и стана ясно, че човекът не бил спал няколко дни подред, не помни откога не се е хранил и самият той си бил поискал интервюто да е в 9 часа, защото след това “имал много неща за вършене…” Диагнозата – ниска кръвна захар, ниско кръвно налягане, а вследствие от удара – сериозен хематом.
Какво остава от тази случка, освен горчивия вкус. Човекът така и не довършва интервюто във фирмата, вероятно продължава да работи със същото темпо и вероятно е все така неудовлетворен от живота си.
За мен изводът може да се формулира така – ние сме едно цяло с нашето тяло, емоция и интелект, но ако не се погрижим за някое от тях, резултатът няма да е в наша полза. Моята приятелка, пък, нарече това поведение – високомерие – да се отнасяме пренебрежително към нуждите си, да ги пренебрегваме и да се считаме за неприкосновени. Е, всичко си има граници. Затова преди интервю – наспете се, хубаво се разбудете, нахранете се и смело напред…