Какво обикновено ни задейства

Скоро обсъждах с една клиентка защо е спряла работата по своя проект за изграждане на бизнес, при положение, че е постигнала такъв напредък. Отговорът беше, че всяка сутрин ставайки не е намирала сили да се залови с нещото и непрекъснато е отлагала. След това се е самообвинявала, че отлага и така до следващия ден, когато всичко е започвало отново. Ден, след ден, след ден. Освен това, сподели, че смята, че е в депресия отдавна. Вероятно се е надявала този бизнес да я отърве от депресията й. Ако това наистина е бил основният й мотив, не се учудвам, че се е чувствала толкова слаба да продължи.

Нека поговорим за видовете мотиви.

Първо, какво е мотивация? Това е нашата конкретна причина, основание, мотив да извършим едно или друго нещо. Темата за мотивацията е широко разисквана, затова тук ще дам само едно нейно разделение, което може да ни помогне да разберем някои неща за собствения ни механизъм на задействане. Разделението е много простичко – ние обикновено правим нещата:

1. защото се страхуваме от негативните последствия, ако не ги направим или
2. защото желаем позитивните последствия, след като или докато ги правим.

Страх или стремеж и желание са нашите водещи механизми? Замислете се – защо например ходите на работа; защо избягвате конфликтите; защо внимавате с килограмите; защо се оглеждате когато пресичате улицата? Ако отговорът ви започва със “защото НЕ искам….”, вероятно вие се опитвате да избегнете нещо негативно, т.е. страхът е в основата на мотивацията ви. Ако отговорът започва със “защото искам…”, по-скоро се стремите към дадено нещо и мотивацията ви е позитивна.

Като, забележете, въобще не става въпрос за различни дейности – например страхувам се от смъртта и затова не пресичам улицата, желая шоколад и затова влизам в магазина. Позитивна или негативна мотивация може да се изпитва към една и съща дейност.

Ето един пример – представете си тичащ човек. Дори най-добре си представете, че вие тичате. Сега, сложете мислено зад себе си някаква голяма заплаха, която ви преследва и от която искате да избягате. Тичайте. По-бързо. Внимавайте, че ще ви достигне! Сигурно се обръщате често, за да я погледнете дали не приближава. Как се чувствате? Вероятно много напрегнати и с разтуптяно сърце. А уморихте ли се?

Сега премахнете заплахата, която е зад гърба ви и сложете по-далече пред вас нещо много желано и привличащо ви. Вие продължавате да тичате, но вече не се обръщате назад, а гледате пред себе си към желания обект.  Тичайте. Желаният обект се приближава все повече към вас. Скоро ще го имате. Предвкусвате ли приятното усещане? Вече уморени ли сте?

Е, как е? Има ли разлика? Защо смятате, че е така? – нали става въпрос за едно и също действие – вие през цялото време тичахте.

За да отговоря на този въпрос, ще въведа две понятия, които за първи път чух в Марков колеж – “източници на сила” и “из`точници на сила”. Позитивните емоции обикновено ни зареждат със сила – когато се смеем, радваме се, щастливи сме, удовлетворени сме, самоуверени сме, чувстваме се достойни, можещи, знаещи и т.н.

Негативните емоции ни отнемат от силата – например, ако изпитваме страх, раздразнение, неудовлетворение, неувереност, нещастност, тъга, незнание, обърканост, усещане за безпомощност и т.н.

Когато в ежедневието си прибягваме до източниците на сила (позитивните емоции), ние не само не се уморяваме, но и се зареждаме. Дори да сме уморени в края на деня, умората е сладка. А ако основно действаме от страх, нашата сила сериозно се изразходва в негативни емоции и тогава умората е истинска, смазваща (затова и често се опитваме да я избегнем).

Какво можем да направим, за да променим ситуацията, ако сме открили, че основният ни мотиватор е страхът или  пък установим, че е така при близките ни?

Един възможен подход е да си задаваме въпроса “защо” правим едно или друго нещо. При отговор съдържащ думата НЕ, може да помислите и да потърсите отговор, който я изключва. Опитайте! Може да се приложи за всички твърдения, дори при най-отчайващо негативните. Например, “Страх ме е от смъртта, затова внимавам как пресичам” –  възможно е  да бъде “Внимавам как пресичам защото с това показвам, че уважавам останалите, които са част от движението и искам да се съобразя с тях.”

Оставям ви да опитате сами. Веднъж като придобиете навик да се задавате въпроса “защо” и да търсите отговор, изчистен от сричката НЕ, нататък ще е лесно.

Желая ви успех!