Често в кариерните ни проекти хората получават затруднение да отговорят на въпросите “Какво искам?” и “Кой съм аз?”. Реално тези два въпроса са в основата на избора на професия и няма как да се подминат. За въпроса “Какво искам” вече има насоки в блога ни. Затова сега ще се фокусирам върху това как да си помогнем в отговарянето на въпроса “Кой съм аз?”
Когато човек се затруднява да определи кой е той всъщност, обикновено може да се усети безпокойството му в две посоки:
1. Дали правилно успява да отрази това, което е (при попълване на тестове, на упражнения или в свободен разговор);
2. Дали е разкрил всичките си силни страни, или нещо може да е останало неоткрито, а точно то да се окаже важно за него, живота му, успеха му.
Ще се опитам да поразсъждавам и по двете точки:
1. Ясното отразяване на себе си – да познаваме себе си е предизвикателство за всички. Ние се променяме непрекъснато, добавяме ново поведение, проявяваме неща, които дори нас самите ни изненадват и това е естествено. Затова и самопознанието е процес за цял живот. И понеже ние сме тези, които са през цялото време със себе си, най-добрият и достоверен източник на информация за нас, сме самите ние.
Няма нито тест, нито външен човек, който да бъде по-компетентен по темата за нас, от самите нас.
Как конкретно се опознаваме и можем ли да подобрим това умение?
Ние се опознаваме обикновено чрез отчитане на поведението и изборите ни, т.е. чрез наблюдение на себе си и осмисляне на това наблюдение. За да става на по-осъзнато ниво, имаме нужда да прилагаме саморефлексия – умение (и навик), което ни помага (а.) системно да се “отдалечаваме” от себе си и (б.) да се виждаме ясно отстрани, а след това да анализираме видяното и да си направим изводи.
а. За създаване на навик за прилагане на саморефлексия, мога да препоръчам едно упражнение от една дама – психолог – Джанет Рейнуотър. Научих го по време на обучението си Марков колеж – там го наричаха “Магическите въпроси на Джанет”. Ето го накратко:
Създайте си навик през деня да си задавате въпроса: “Какво става с мен сега (какво правя, какво чувствам, какво мисля, как дишам)?”, след това се запитайте “А какво всъщност искам (да правя, да чувствам, да мисля, да дишам)?”. Счита се, че тези два въпроса са една добра база за развитие на постоянния самоконтрол.
Упражнението е хем простичко, хем не е толкова леко. Първо, трудно е установяването на навик да се “спираме” от потока на деня и да застанем отстрани, за да си отговорим на въпросите. Второ, самите въпроси може малко да ни притеснят, защото не винаги с нас се случва нещо, което ни е приятно. Но пък точно тези въпроси, могат да ни подскажат идея как да участваме в промяната на ситуацията така, че отново да ни се случва това, което искаме. В колежа препоръчваха въпросите да се сложат на материален носител, който да е близо до нас през деня и така да се подсещаме за навика, докато той стане автоматичен.
б. За подобряване на самото отразяване, когато се прилага навика саморефлексия може да се развива нивото ни на “будност” – това е активността на съзнанието ни да вижда ясно ситуациите и нас самите.
Будността също може да се развива чрез упражнения. Съществува система от упражнения за развитие на будността – нарича се Хипсосъзнание и аз лично съм я практикувала в Марков колеж. Това е група от кратки упражнения, свързани с дишане и настройка на ума, както и отпускане на съзнанието. Разликата се усеща още след първите няколко дни.
Освен със ситемата Хипсосъзнание, будността може да се развива и чрез медитиране (в блога скоро писах за ползите от нея). В България вече има много възможности за обучение – учители, инструктори, системи, а също и книги за самообучение.
За тези, които не вярват в медитацията или нямат желание да се занимават с нея, съществува по-простичка и непосредствената форма на медитация – релакса (отпускането).
Ще си позволя да цитирам едно упражнение, защото е много добре представено и лесно осъществимо, ако решите да го опитате. Това е упражнение за релакс на сър Кен Робинсън, което описва в книгата си Finding Your Element: How to Discover Your Talents and Passions and Transform Your Life и го препоръчва като важна стъпка преди да се насочим към търсене на най-подходящата реализация за нас. Преводът от английски е любителски.
Ако можете, седнете усобно с изправени гръб и рамена, като не ги напрягате. Затворете учи. Поемете дълбоко дъх през носа, задръжте го за няколко секунди и бавно го изпуснете. Докато дишате така, се опитайте да насочите вниманието си върху движението на потока въздух, който влиза и излиза от вас. Повторете това вдишване и издишване бавно, четири-пет пъти. След това отново започнете да дишате нормално като се концентрирате върху това да почувствате дишането си. Вероятно случайни и различни мисли ще ви спохождат през това време – няма нужда да се опитвате да ги спрете – само се постарайте да останете фокусиран върху това да усещате как дишате, да бъдете отпуснати и просто да съществувате. След пет-десет минути (колкото успеете), отворете очи и постойте така още две-три минути.
Будността и саморефлексията могат да ви помогнат да започнете да “виждате” по-ясно себе си.
Какво следва? Едва тогава можете да се насочите към осмисляне и систематизиране на “отразеното” за себе си. В тази втора стъпка вече може да ползвате и външна подкрепа – различни експерти като: психолози, консултанти личностно развитие, кариерни консултанти и т.н., също да извършвате упражнения и други практики, подходящи за осмисляне и направата на изводи.
Да поставим в центъра на личността ни своите принципи. Още нещо по темата “Кой съм аз?”. Понякога основното затруднение в самоопознаването е откритието, че непрекъснато сме различни, противоречащи като избори и поведение на самите себе си в други ситуации. Тогава е трудно да се улови “общото, тенденцията, характерното, аз-ът”, а също и неувереността кога какви избори и поведение да имаме, незнаейки какво е типично за нас. В този случай бих препоръчала като сериозна опорна точка за добиване на усещане за това “кой съм аз” е насоката, която Стивън Кови дава в книгата си Седемте навика на високоефективните хора – той казва, че човек се променя непрекъснато, но има едно ядро в него, което остава непроменено и то именно е същността на това “кои сме ние“. Това ядро са нашите принципи – и той съветва да се започне от там – да се вземе решение кои да са нашите принципи, които да станат част от личността ни.
С това завършвам първата част на темата, свързана с отговор на въпроса “Кой съм аз” в частта – да се научим как да виждаме и отразяваме по-ясно себе си. В следващата част ще говорим за определянето на силните ни страни и за притеснението дали сме разкрили всичките си заложби.
А дотогава, приятно самонаблюдаване!