Кой ще се погрижи за умората ни?

Най-честият въпрос, който задаваме и ни задават е “Как си? Добре ли си?”. Обикновено не се замисляме преди да отговорим, а казваме едно “Благодаря, добре съм, а ти?”, но дали винаги е така? Понякога тези въпроси допълнително ни карат да се чувстваме преуморени и натрапчиво ни напомнят, че всъщност не сме добре. Вероятно и вие сте изпадали в състояние, в което ви се струва, че всичко се срива. Казват, че “злото никога не идва само” – когато едно нещо започне да не върви добре, сякаш повлича следващо и следващо. В един момент сме като жонгльори, които се опитват да спасят летящи във въздуха чинии, а малко по-късно вече сме до сълзи преуморени и отчаяни.

Неотдавна, по време на една среща с клиент, имах конкретен повод да се замисля върху тези състояния и върху това как да се измъкнем от тях.  Тогава се сетих за едно сравнение, което ни бяха представили по време на обучението в Марков колеж (модул 4: Силата на личността) – жизнеността (жизнения тонус), която се съдържа в един човек се сравняваше с басейн за вода. Както в басейна има отходни тръби, през които изтича водата, така и при всеки от нас има занимания, проблеми, конфликти и т.н., които ни отнемат от енергията. В същото време басейните се пълнят с вода от тръби, през които минава чистата вода – по същия начин и при хората има дейности, които повишават жизнеността ни.

От кого зависи по колко вода ще има в нашия енергиен басейн към даден момент? От всеки един от нас. Количеството вода, което притежаваме е резултат от нашия индивидуален баланс между броя на отходните тръби и броя на тези, които вливат.

Имаше още няколко сравнения, произтичащи от идеята с басейна – освен двата вида тръби, важно беше да се отчита размера на басейна (каква жизненост по принцип можем да достигнем – забеляза ли сте, че има по-жизнерадостни хора и такива, които са по-малко), чистота на водата – сърдечността, добротата, чистото и непосредствено излъчване, готовността да отдаваме се сравняват с чистата вода.

Също важен е освен броят на тръбите, големината им, т.е. има проблеми и предизвикателства, които се отразяват по-сериозно на нашата жизненост, а има и такава, които нямат особено влияние. Същото е и с наливащите тръби – има източници на енергия, които оказват кратко и малко подобрение, а има и такива с по-сериозно въздействие. С удоволствие ще разказвам и за двата вида “тръби” – т.е. как да намаляваме факторите, които ни уморяват и как да се грижим за зареждането си с енергия в следващи постове.

Сега ми се иска да акцентирам върху това, че отговорността и грижата за басейна си е само наша и на никой друг. Тя зависи от нашите избори – какво правим и какво не правим. Една добра стратегия в случая с преумората и отчаянието би била да се фокусираме за кратко не толкова върху запушване на отходните тръби (разрешаването на проблемите), а по-скоро върху входящите тръби – зареждането с жизненост, енергия, за да имаме силата да се справим след това с проблемите.

Ето няколко примерни възможности за зареждане с енергия: разходки (в парка, планината), йога, медитация, спорт (и танци), масаж, шоколад, четене на любима книга, тишината, слушане на музика, готвене, шиене, каране… Вероятно несъзнателно сте открили вашият обичаен източник на енергия. Замислете се какво обичате да правите обикновено. Как твърдите, че си почивате. Отговорът е вашия път да засилите количеството в басейна, преди да се захванете със сериозен анализ и да си изградите своята стратегия как да управлявате нивото му оттук-нататък.

И така, какво е нивото на вашия басейн?

P.S. ето една статия, която може да даде още идеи за това как да пълните басейна си – “За източниците на вътрешна сила”.

споделете тази публикация
Share