Неотдавна разсъждавахме с една дама – управител на фирма – за това защо въпреки, че даден човек изпълнява всичко, което се иска от него, накрая като че ли нещо липсва – отношението му е някак “сухо”, “механично”, “без инициатива”. Тогава в разговора ни изникна думата – “отдаване” и съответно – “отсъствие на отдаване”.
В този пост ще поговорим за това какво представлява “отдаването”, каква полза може да има за нас, ако го правим и как да го реализираме в живота си.
I. Какво представлява отдаването?
Спомням си, че за първи път истински осъзнах какво означава отдаване, когато гледах филма Гатака. Там главният герой беше запитан как успява до постигне нещо, което е трудно постижимо дори за човек без неговите физически ограничения. Отговорът, който силно ме впечатли, беше: “Тайната е да не оставяш сили за връщане”. А посланието, което видях в него бе, че отдаването е нещо, което се прави “на сто процента”, “тук и сега”, без да се пестят сили и енергия за по-късно или за нещо друго.
Друга асоциация, която правя, когато говоря за отдаване, е с описания в български произведения обичай за “вграждане на сянката”, когато се строи нещо важно. Да вградиш сянката си, за мен е по-абстрактен символ на това да оставиш нещо лично от себе си в това, което правиш – нещо с внимание, с любов, с твоята енергия.
Моят учител от Марков колеж – Петър Марков, говореше за “лична стратегия за отдаване”. Според него, успешните хора се фокусират върху дадени дейности, където отдават 100% усилие и получават 100% резултат, а за всички останали дейности от живота им, които не са им важни, отдават 20% усилие и получават 80% резултат. Докато “обикновените хора” (така ги наричаше той) нямат нито една дейност, в която да отдават 100% и това ги прави не особено успяващи в нито една област.
Отдаването не означава перфекционизъм. При второто, хората се водят от личното изискване да правят нещата по прецизен начин. При тях, самоуважението им зависи от това, щом нещо е “произлязло от тях”, да е близко до съвършенството или направо да е съвършено.
При отдаването, мотивът прозира от самата дума “от-даване”, т.е. там поводът е желанието да се “налее” (внимание, енергия) на нещото, което се прави (извършва). Фокусът е не върху съвършенството, а върху обгрижването, вдаването, влагането. Като че ли думата страст много добре се намества тук при опита да отгранича перфекционизма от отдаването. Отдаването е обичане, даряване, правене със страст.
И след тези думи, като че ли вече започва да става ясно защо едни хора “изпълняват всичко”, без да има какво да им се каже или направи като забележка, но въпреки това, като че нещо липсва.
Липсата на отдаване проличава не толкова от това, което се прави, а по това, което НЕ се прави.
Ако някой се отдава на нещо, то той би прекарал време в мислене за него, биха му хрумнали допълнителни идеи, би се досетил и направил неща, които не са задължителни и би му доставило удоволствие и донесло удовлетворение.
Усещате разликата нали? Обикновено и околните я усещат. Затова и отдаването често не остава незабелязано. То може да ви отличи от тези, които просто си вършат работата.
II. Какви са ползите от отдаването? Може да се изведат вътрешни и външни ползи от отдаването.
Вътрешни ползи:
– повишено самоуважение: за мен тази е най-силната полза – отдавайки се, ще виждате как създавате ценности – това ще повлияе на самооценката ви – има смисъл, значение полза от вас и тя е видима.
– емоционално преживяване на работенето – в контекста на това, че отдаването предполага проявата на страст, означава, че в работата си ще ползвате не само тялото и ума, но и сърцето. Това прави цялостно преживяването на тези осем часа дневно, пет дни в седмицата.
– вътрешна мотивираност: Отдавайки се, няма да ви влияят толкова външните стимули за изпълнение на работата – вие ще се водите от желанието да направите нещо и да изпитате вътрешно удовлетворение. Много по-приятно е да се работи, когато имаме вътрешна позитивна мотивация, отколкото при външна негативна или дори позитивна.
Външни ползи:
– полза за работата – отдавайки се, ще добавяте стойност на това, което извършвате;
– полза за другите – добавяйки стойност към това, което извършвате, ще осигурявате резултат, който е по-добър за екипа ви, за ръководителя ви, за организацията, а и за клиентите й;
– полза за кариерата ви – добрите резултати ще бъдат забелязани. Често хора, които се отдават, спечелват доверието на екипа и организацията и стават желани. Това може да се отрази както на позитивното приемане и социален статус, така и на кариерата ви в организацията и на нивото на възнаграждение.
Ако темата ви заинтригува или имате нужда от още мотивация за смисъла от това да се отдаваме, мога да препоръчам и малко литература: Има една книга, в която се представят ползите от това да се занимаваме с нещо, което “обичаме”. Книгата се казва “Създали успехи“. Друга книга, която засяга тази тема е “Елементът” и продължението – “Finding Your Element: How to Discover Your Talents and Passions and Transform Your Life.”
III. Как да въведем отдаването в живота си?
Сигурно се питате дали вие можете да отдавате? Мисля си, че всеки от нас има нужда да се отдава. Така се чувстваме съпричастни, “влюбени”, имаме прилив на удовлетворение, което ни носи вътрешна енергия, тръпка. Чувстваме се живи и стойностни. Затова и обикновено, за да се отдадем, ние имаме нужда да харесаме, да обичаме нещото, на което се отдаваме – тогава актът на отдаване е непринуден, естествен.
Дали харесвате работата си? Ако, най-естествения начин да се отдаваме е чрез харесването, възниква въпроса за отношението към работата ви. Ако основното нещо (работата), с което се занимавате не ви кара да се чувствате така по 8 часа всеки ден, дали да продължавате да “харчите” единствения (засега поне за един се знае, че имаме със сигурност) живот в необични за вас дейности? Това разбиране е в основата на кариерното консултиране, където се стремим да подпомогнем човека в откриването на онази дейност, която ще му харесва достатъчно, за да й се посвети (отдава). В Кареа харесването е водещ приоритет при избора на професия.
Ако установите, че харесвате работата си, вероятно вие вече несъзнателно се отдавате, извършвайки я всеки ден. Може би тази статия само ще ви даде допълнителна увереност да не се пестите и да ограничавате усилията си до нивото на възнаграждението и оценката отвън. Ако те са недостатъчни, според вас, по-добре сменете работата, вместо да работите посредствено (само по длъжностната характеристика, само каквото се иска от мен). Стивън Кови казва в книгата си “Супер работа, супер кариера” – “Бъдете доброволец, а не служител” – отдавайте си и допринасяте, а не следвайте длъжнастната си характеристика. Това ще ви отличи от хората с посредствена кариера.
Ако работата ви не ви харесва, има два пътя: 1. Да опитате да я харесате (ето една статия, която може да ви подкрепи в това – “Как да заобичаме работата си отново” и донякъде поста – “Преди да започнем да си търсим нова работа“), 2. Да потърсите работата, която ще ви хареса. В този случай, мога да препоръчам кариерното консултиране и инструментите му като средство за откриването й (вижте поста Пет въпроса за нас, чрез които да изберем подходяща професия). Но дори и да решите да търсите своята най-подходяща работа, не губете време, което можете да ползвате да се отдавате. Упражнявайте се в отдаване в настоящата ви работа.
Е, това е. Ако сте прочели статията дотук, много вероятно отдаването и приемането на работа като нещо повече от “просто работене” и “нещо за изкарване на хляба” да са важни за вас. Затова, не спирайте да се отдавате и помнете, че отдаването помага да се отличим сред другите и да бъдем забелязани, харесвани и уважавани, но още по-голяма е ползата за нас самите, защото вътрешно започваме да разбираме, че можем, че сме добри и имаме своята сериозна стойност.
Пожелавам го на всеки!