Скоро, препрочитайки книгата на Хари Алдер (НЛП – нов път към съвършенството), си припомних нещо, което според мен ще е интересно да се знае.
Касае се за отчаянието или безпомощността, както я наричат в книгата – то зависи от някои модели на мислене, които могат да доведат с по-голяма вероятност до усещането за безпомощност (цитиран е Селигман като учен, достигнал до този извод).
Първото вярване се отнася до критерия “ТРАЙНОСТ”. Когато се сблъскат с проблем част от хората са склонни да гледат на него като на нещо нетрайно, нещо, с което имат да се справят и да отминава. Друга част, обаче, възприемат (съзнателно или не) проблема като ВЕЧЕН. Нещо, което НИКОГА няма да се разреши. Ще промени живота им в ужасна посока. Ще изиграе ключова безвъзвратна роля в живота им. Съгласна съм, че има ключови моменти във всеки живот, но те се броят на пръстите на едната ръка. Много обичам една мисъл – “Господ позволява обратните завои”.
Второто вярване касае критерия “ОБХВАТ”. Дори проблемът да е голям, оптимистът не позволява той да повлияе върху други аспекти от живота му. Проблемът бива ограничен (например “в точно това този път се провалих”) и фактите не се преобразуват в неверни убеждения (“винаги се провалям / във всичко се провалям / всичко пропада / животът ми е пълен провал”). Разликата е чувствителна, нали?
Третото вярване засяга критерия “ГЕНЕРАЛИЗИРАНЕ” и склонността ни да слагаме етикети на ниво цялостна личност. Например, ако в нещо не съм се справил, това означава, че АЗ ИМАМ още да уча, но не, че АЗ СЪМ “пълен неудачник”. Слагането на окончателен етикет на личността ни блокира каквото и да било усилие да променим нещо – “Всичко ми се случва защото аз съм неудачник. Какъв е смисълът да се опитвам – пак ще си остана неудачник”. С тези мисли витаещи в главата кой ли би се задействал.
Това са трите критерия. Видно е деструктивното им въздействие. Към какво да се стремим? В книгата дават съвет да направим всичко възможно описанието на проблемите ни да е обективно (което изключва и другата крайност на отчаянието – “синдромът на щрауса” – да се самозаблуждаваме, че проблемът не съществува) – да ги възприемаме като НЕТРАЙНИ, НЕРАЗПРОСТИРАЩИ СЕ и НЕЛИЧНИ. Или, ако искаме да ползваме по-позитивни форми, можем да кажем същото така: да се стремим да възприемаме проблемите си като ВРЕМЕННИ, КОНКРЕТНИ и касаещи ПОВЕДЕНИЕТО ни.
А сега, малко идеи как да “излезем” от склонността ни да мислим по начин, водещ към отчаяние и да се стремим към трите конструктивни нагласи към проблемите ни:
1. Усещането за НЕТРАЙНОСТ можем да предизвикаме като си кажем “И това ще отмине”. Това е една от мъдростите на 10-те свитъка, представени в книгата “Най-великият търговец на света” на Ог Мандино. Лично аз се запознах с тях по време на обучението си в Марков колеж. И така, всичко има начало и край – това е вселенски закон. Това се отнася за всичко, а следователно и за нас, проблемите ни и въобще живота ни. Колкото и да е страшно, болезнено или сериозно нещото, то ще свърши. Чувствам се зле – и това ще отмине. Болна съм – и това ще отмине. Загубих работата си – и това ще отмине… Може дори да помислите и си представите какво ще стане като свърши нещото – ще се развеселя, ще оздравея, ще намеря работа. Не е нужно в момента да знаете точно как и точно кога. Това ще е обект на следващата стъпка – когато се насочите към разрешаването на проблема си. Сега е важно да го приемете като нещо, което ще свърши. Така, както се е появило.
2. КОНКРЕТИКАТА можем да предизвикаме с това да си зададем въпроса “Къде (в кои области, сфери) съм зле и къде всичко ми е наред към момента?” След това честно пред себе си да изброите областите, в които нямате затруднение към дадения момент. Например – уволнена съм от работа, но с приятелите всичко ми е наред, с родителите също, добре върви обучението ми, имам си приятел, имам къде да живея, имам дори малко спестявания, здравословно съм добре, изглеждам добре и т.н.
3. Фокусът върху конкретното наше ПОВЕДЕНИЕ или избягването на етикетирането (ГЕНЕРАЛИЗИРАНЕ) можем да предизвикаме с въпроса “Какво в моето поведение (постъпка, решение, избор, мислене) доведе до ситуацията?”, “Какво мога да променя (знание, умение, нагласа), за да избегна повтарянето на тази ситуация? Това, че съм уволнена може да е основно заради кризата, но да са предпочели да съкратят мен, защото не съм успяла да създам добри и здрави взаимоотношения във фирмата. Също така зная, че не винаги успявам да изложа добре идеите си, а също и да отчета свършената работа. Оставям на другите да ме забележат. Може би имам нужда от малко работа върху уменията си да взаимодействам и информирам. А това се учи.
След като сме преминали през трите въпроса и сме сменили ъгъла, под който гледаме на проблема, едва тогава е добре да преминем към разрешаването му (тук и тук писах малко повече по тази тема), но вече без да сме обзети от отчаяние и чувство за безсилие.
Успех!
Бележка: Приблизителните цитати, които правя в този пост, са от стр.84 на книгата “НЛП – Нов път към съвършенството”, Хари Алдер.