Пет мита, които ни пречат да реализираме истинския си потенциал

Karea-blog-5-myths-potential

Развивайте се, а не се променяйте… Надграждайте, а не присаждайте… Бъдете себе си и се следвайте, а не се водете от външни модели и идеали... Всички тези послания говорят за един и същ принцип, който би ви помогнал да постигнете удовлетворение от развиването и реализирането на вашата личност.

Какъв е този принцип? Това е принцип на приемане на себе си и разгръщане на нашия потенциал, заложбите ни, силните ни страни, специфичното за нас. Креативно ползване на нашите уникални характеристики и такова професионално реализиране, при което да прилагаме максимално от тях. Това е принципът на фокуса върху силното, позитивното и наличното при нас, а не върху слабото, негативното и липсващото ни.

Прилагаме ли го? Тук ще разкажа за убежденията, които ни пречат да се възползваме от този принцип в живота си – а в следващия пост ще разгледаме стъпките, които биха ни помогнали да го въведем при себе си.

Митове, които ни пречат да приложим принципа:

1. “Развитие, означава развитие на слабите страни” – Трябва да се фокусираме върху развитието на това, в което не сме достатъчно добри, в което не сме на достатъчно ниво – с други думи, ако искаме да разгърнем личността си, следва да наблегнем върху промяна на недостатъците ни. Подобно отношение “хвърля” усилията и фокуса ни върху липсващото ни, което често е “обратното” на това, което  сме. Противно на това убеждение е нагласата да развиваме само това, в което сме добри или много добри.

При един от проектите в Кареа, докато обсъждахме с дамата, това, което умее и притежава като силни страни, установихме, че тя съвестно и активно през годините е “оформила” себе си в нещо, което не е истинското й аз. Показвайки и стимулирайки съответните новоизградени силни страни, тя е успявала да се реализира и развие в позиции, които не ползват истинските й заложби – била е успешна, но не се е чувствала удовлетворена. В края на разговора ни тя заяви – “Толкова бях заета да поправям недостатъците си, че забравих за силните си страни.” Така нейните истински силни страни са останали неизползвани и недоразвити, защото не ги е приемала като недостатък, който да променя.

Често този мит се свързва със следващия – за всестранно развитата личност.

2. Митът за всестранно развитата личност – много по-популярен в миналото, но все още валиден при някои хора. Това е идеалът за супер-човек, който знае много (енциклопедист), умее много, притежава “широко приети и признати” качества. И ако искаме да сме успешни, ние трябва да се опитваме да станем такава личност, като добавяме нови и нови положителни качества към себе си.

Как този мит може да ни попречи да развиваме своите заложби и силни страни? – фокусът върху новите качества може да окупира вниманието ни и подобно на дамата от предишния пример да бъдем заети основно с това да откриваме и добавяме нови качества, оставяйки заложбите си неразвити и неизползвани.

3. Разделянето на личността ни на силни и слаби страни – това разбиране, че някои страни са лоши и трябва да се махнат, “изкоренят”, ако искаме да сме успешна личност.  Но, обикновено този стремеж, ни лишава от други ценни характеристики.

Неотдавна водих разговор с едно момиче на 16 години, която ми споделяше за това какви задачи за работа със себе си има и колко много работа я чака в “борбата” с недостатъците й. Тя даде пример с характеристики, които е забелязала в себе си (сама и с помощта на родителите си) – много мечтае; “скача” от идея на идея; не довършва нищо от започнатото; бързо се отегчава; не може да стои на едно място повече от половин час и т.н.

Звучат като недостатъци нали? Особено, ако си представяме, че такъв човек ще работи на бюро по осем часа на ден и ще преглежда документи, за да открива грешки в тях.

Само че, в някои професии точно тези “недостатъци” са желано предимство – например в предприемачеството; специалистите по бизнес развитие; хората, които се занимават с движение като инструкторите по танци; хората, чиято работа е свързана с развлечения за деца (аниматори) и т.н.

Един от най-често срещаните случаи на хора с неудовлетворение от кариерата, които срещаме в Кареа са хора с творчески наклонности и “свободен дух”, който бидейки “добри деца” са жертвали някои свои страни, по насоки на родители и авторитети, за да се “впишат” в общоприетите модели на обществото за млад, успешен човек. Тези хора обикновено постигат успех, но жертват щастието (удовлетворението), усещането че са себе си и живеят живота, който искат.

4. Да си  успешен, означава да бъдеш успешен с каквото и да се заловиш (или – неуспехът в една работа ни прави неуспешни като цяло). Можем ли да сме успешни счетоводители, ако сме интуитивни и ни е трудно да откриваме и недопускаме грешки? – по-скоро можем да станем успешни ръководители на счетоводители или финансови мениджъри, но не и хора, чиято основна задача е свързана с проявата на прецизност и фокус върху детайлите. Затова няма нужда да се “оформяме” и самоизтезаваме, за да станем добри в професия, която не е подходяща за нас като характеристики.

Спомням си разговора с една дама, която работеше в кол-център – в работата й от нея се изискваше да е спокойна, неподвижна и учтива. В същото време характерът й беше на активна, амбициозна, състезаваща се личност. Когато се видяхме, тя вече няколко години се беше справяла успешно, но цената, която бе платила за този успех е, че в себе си беше натрупала огромно напрежение от потискането на истинския си характер. И всичко това, за да успее и да е добра в нещо, което не й подхожда, при положение, че има толкова професии, в които би била успешна с това, което е.

Моята майка често ми казваше – “За всеки влак си има пътници.” Затова, ако не сме решили, че точно определена професия ще е нашата и сме готови да се променим в името на това да станем добри за нея, си струва да погледнем с “добро око” на всички свои особености и да потърсим начин да ги реализираме в дейности, в които ще бъдат полезно предимство.

5. Работата е нещо фиксирано – ние следва да се променяме – често хората приемат, че работата, т.е. дадената работна позиция е написана “черно-на-бяло” и окончателно, и ние сме тези, които следва да се “нагодим, напаснем” според нея.

А всъщност, съдържанието на една позиция и условията, при които се извършва е едно от най-гъвкавите решения в една компания. Често заемайки една позиция, ако човек прояви специални качества или инициатива, му се дават възможност да поеме допълнителни отговорности и процеси. Възможно е като цяло да смени позицията, но е възможно и да добави новата дейност към настоящата си.

Типичен пример  – работим като офис мениджър, но сме много добри в убеждаването и воденето на преговори – може да сменим позицията си в компанията на специалист продажби или да останем офис мениджър, но да извършваме и някои от другите функции (да правим презентации, да общуваме с потенциални клиенти и т.н.).

Какво се случва, ако нещо от задълженията ни, не ни се отдава така добре, но пък в други сме много по-добри? Обикновено, за съжаление, тогава се съсредоточаваме върху “слабото място” и се опитваме да се променим, вместо да наблегнем върху това, в което сме наистина добри.

Но има примери и за обратното – била съм свидетел как колеги, които заемат една и съща позиция, се разбират и разпределят задачите помежду си, според това, какво им отговаря повече – единият обича да общува с хора, а другият има талант да организира информацията в структурирани документи. Виждала съм подобно разпределяне и между съекипници, които заемат различни позиции.

Това бяха някои от митовете (убежденията, вярванията), които ни пречат да прилагаме принципа “Развивай, а не променяй”. Надявам се, че след запознаването с тях и с разсъжденията, които направихме дотук, са намалили въздействието си.

В следващия пост ще поговорим затова защо е важно да ползваме този принцип и как да го приложим в живота си.

До скоро!

споделете тази публикация
Share