В последните два поста разгледахме логиката на типологията по Майерс-Бригс и получихме насоки как да определим профила си, след това се запознахме с трите подхода за оценка на професията ни, ползвайки знанието за своя темперамент.
Сега ще се фокусираме върху резултатите, които може да получим от оценяването и ще узнаем какви стъпки можем да предприемем, за да направим или поддържаме добро съответствие на работата с нашия темперамент.
Независимо дали имате работа или в момента търсите нова, въпросите, които бяха задавани в предишния пост, могат да се ползват като проверяващи степента на съответствие на конкретната работа/професия спрямо темперамента ви. Най-общо вероятните отговори са два: Да (съвпада) и Не (не отговаря).
Отговор Да – съвпада: В случай, че сте се насочили (съзнателно или не) към работа, която отговаря в голям процент на вашия темперамент, поздравления! Ако вече сте на тази работа, добрата оценка вероятно ще ви даде спокойствие и сигурност, както и повече готовност да инвестирате в още по-голямото навлизане и овладяването на професията. Ако това е работа, за която кандидатствате, след като установите съвпадението с темперамента ви, ще имате по-голяма убеденост, че си заслужава да започнете точно нея и че ще бъдете максимално подходящ що се отнася до темперамента ви.
Добре е да помним, че веднъж реализирани на подходяща за темперамента ни работа, не получаваме доживотен билет за щастие – понякога настъпват изменения – външни или вътрешни. Надежден симптом, че нещо не е наред, е спадът в нашето ниво на желание за работа (вътрешна мотивация), също в желанието за влагане (в детайлите, в незадължителните неща) и в степента ни на умореност (трудност при възстановяване на силите). Установите ли наличието на някой от тези симптоми, много е вероятно да се окаже, че работата вече не съвпада напълно с темперамента ви. И затова е важно да знаем кои са нашите ключови характеристики на работата, които ни носят съответствието с темперамента, за да може в такава ситуация, да установим разликата и своевременно да се насочим към някои от четирите пътища за промяна, за които ще разкажа сега…
Отговор Не – не отговаря: Ако откриете несъответствия с темперамента ви, не бързайте да се отказвате да променяте нещо – имате поне три допълнителни възможности, освен крайното “Не – нищо не може да се направи”. Нека ги видим:
1. Не, но може да се адаптира: това са случаите, при които може да се промени нещо в работата, така че да се приближи до подходящата за темперамента ни работа или да добавим към досегашната действия (проекти, отговорности), чието изпълнение да ни доближава до проявата на нашия темперамент.
Добре е, след като преценим кое искаме да се промени, да преговаряме възможно ли е (към момента или в обозримо бъдеще) да се направят тези конкретни промени или в някои от случаите – да се добавят дейности (със съответните начини на извършването им), които да отговарят на темперамента ни. В зависимост от организацията на фирмата, човекът за преговори може да е прекият ръководител, ЧР мениджърът или управителят.
Например – работя в голяма зала с много хора, а съм Интроверт като нагласа (имам нужда от уединение и тишина) – може да поискам да се сложи дискретен параван пред бюрото, също – възможност да работя със слушалки, може да поискам да се обърне бюрото ми към прозорец или да преговарям част от времето да работя от вкъщи по задачите, които не изискват физически да съм на работното си място.
Подобни идеи могат да се родят достатъчно, за да се открие поне една, която да допадне и да бъде разрешена от работодателя ви. Ако сами не се досещате, попитайте – можете да ползвате ресурсите на приятели, кариерни консултанти, в интернет може да видите представянето на различни направени с въображение и замах работни условия (кой не е виждал офисите на Гугъл), можете да говорите с ЧР мениджъра или прекия ръководител във фирмата си.
Не забравяйте – това не са прищевки, а желание да реализирате максимално от себе си в работата, проявявайки своя темперамент – всеки работодател, който уважава “печеля-печелиш” формулата, ще подкрепи вашите усилия.
2. Не, но може да се замени: в случай, че работата не подлежи на промяна в действията, условията или начина на изпълнение, проверете за възможност да размените работата си с по-подходяща в рамките на вашия работодател. Преди да се насочете към преговори – първо се информирайте за възможните позиции, оценете ги според темперамента си, проверете ги допълнително, може дори да ги опитате и след това заявете желанието си. Информация може да получите от колеги, прекия ви ръководител, ЧР мениджъра. В по-големите компании това са чести и установени практики и просто ще следвате процедурата, а в по-малките е дори още по-лесно доколкото при тях обикновено длъжностите са обхващащи повече роли и са по-гъвкави. Едно от големите предимства на това да останем при същия работодател е, че ние вече сме изградили взаимоотношения и сме се доказали, това ни дава и преференцията за повече време за опитване, адаптиране и възможност за “обратен завой”.
В някои случаи не можем да открием възможност за смяна на работата при настоящия си работодател или той не толерира такава промяна. Тогава идва ред на третата възможност за действие…
3. Не, но може да се промени: Ако е невъзможно всичко по-горе, то най-добре да потърсим друга възможност за работа извън организацията. Независимо от професията, която ще изберете е добре да съобразите характеристиките на своя темперамент. Възможно е дори да запазите същата професия, но да потърсите нов начин на реализирането й.
Например: Работа като офис мениджър в голяма международна компания, в голям офис, с работно място разположено в средата на обширна зала с непрекъсаното движение, общуване и шум е неподходяща за хора с интровертна нагласа, а по-скоро за Екстроверти, но ако позицията офис мениджър е в малка организация с до пет души персонал, работната среда е тиха, офисът е малък, то тя би била подходяща за Интроверти и съответно – неподходяща за по-общителните и динамични Екстроверти.
В Кареа за избор на професия и конкретна възможност за работа работа, ползваме инструмента за оценка “чек-лист”, в който вписваме изискванията, свързани с темперамента на човека, наред с неговите очаквания, умения, интереси, предпочитани действия и т.н. След това с този списък от твърдения (изисквания) се оценява дадената възможност и е по-лесно да се заеме обоснована позиция защо и доколко е или не е подходяща. Този инструмент работи и дава резултат (в Кареа се ползва от 8 години), така че може да го опитате дори и само, ако впишете в него характеристиките на темеперамента си.
Възможно е, обаче, да сме притиснати от някакви обстоятелства, които ни пречат да направим каквато и да било промяна от споменатите до момента. Тогава попадаме в следващата опция…
4. Твърдо Не – нищо не може да се промени: когато установим, че към момента не трябва (не можем, не искаме) да въведем някоя от горните промени – да адаптираме, да сменим позицията си или да сменим работодателя. Дори и в този случай, обаче, можем да предприемем някои действия, за да намалим поне напрежението от това да проявяваме поведение, което не съответства на темперамента ни:
– да установим кои ползи от работата са важни дотолкова за нас, че да направим компромис със себе си. Знанието в името на какво правим компромиси, може да ни дава допълнителни сили, когато сме твърде уморени. Но освен това, такава равносметка може да ни доведе до заключение, че някоя друга работа също би ни осигурила тези ползи. Осъзнаването за това на какво точно държим е полезно и в случай, че настъпят промени и важните за нас неща вече не се осигуряват или пък вече не са толкова важни за нас.
Например – често хората не смеят да напуснат работа заради финансовата сигурност. Обикновено причината за непоемането на риск от временно спадане на доходите са ежемесечните разходи, които не подлежат на отлагане (кредити, наеми, сметки). Но с времето е възможно да настъпят промени – да си намерим жилище с по-нисък наем, да открием начин да намалим сметките си или да завършим погасяването на кредита си. Може би в такъв момент е подходящо да се помисли за промяна в работата, ако тя е била неподходяща и сме правили компромиси с извършването й заради доходите. Възможно е също да настъпят промени в работата – вече да не е толкова регулярно заплащането или да намалят възнаграждението ни – това отново е подходящ момент за равносметка дали си заслужава да се продължи с правенето на компромис. Кой казва, че е невъзможно да ни е хубаво на една работа и да получаваме толкова, дори и повече, отколкото на работа, която не ни харесва.
– фиксирайте си периода или условието, при което ще настъпи промяна – много е важно, ако правите компромис да знаете защо и докога ще го правите. В обратния случай се обричате на дългосрочен стрес и подтиснатост, които ще изчерпват силите и енергията ви. Да, нормално е да имаме периоди, в които личното ни щастие и удовлетворение от работата не е приоритет. Но да знаем, че ще изживеем цял един живот, в който щастието ни няма да е важно, вече е твърде голяма цена, която може би не си струва да заплащаме. Затова, знайте защо и докога. Дори и да говорим за твърде големи периоди като 10-15-20 години и за твърде условни критерии като – докато намеря партньор в живота и си родим деца.
– набележете си стратегия за компенсиране на компромисите в живота ви извън работата – това е един добър начин да предотвратите трайното нарушаване на връзката със себе си. Ако вие по цял ден действате в противовес на вашата същност и не прояввавате свойското ви поведение, отговарящо на темперамента, то в един момент ще “забравите” кой сте. За да не се случва и да не плащате цената на последиците от една такава разрушена връзка със себе си, добре е да поддържате поне извън работата поведение, отговарящо на темперамента ви.
Например: Налага ми се да имам поведение на Интроверт по време на работа, а всъщност съм Екстроверт – компенсирайте с много общуване с близки извън работата, включително социални дейности, движения, клубове и т.н.; можете да си взете куче, защото е добър повод да излизате поне в квартала за кратко или започнете да спортувате сутрин рано като тичате в най-близката градинка или парк.
Ето още един пример, за да не говорим само за първата скала на темперамента (Интровертност-Екстровертност) – ако ви се налага да сте организирани, подредени, планиращи в работата си, а всъщност се Възприемащ тип, опитайте да си осигурите възможност за отпускане по течението в живота извън работно време. Избягвайте планирането когато не сте на работа, импровизирайте, съберете се с Отсъждащи типове, които ще изпитат истинско удоволствие от това да подреждат и организират общото ви време и преживявания.
И не забравяйте да си правите равносметка дали не е дошъл момента за “излизането от твърдото Не”.
Когато настъпи моментът за промяна: Странно е, че често дълго се надяваме и очакваме да дойде този момент, а когато настъпи, започваме да изпитваме колебания да я реализираме. Особено, ако дълго време сме носили тежестта на компромиса. Ние хората сме адаптивни същества и често след време товара на компромисите вече не се струва толкова тежък колкото страхът от непознатото и от провала.
Имайте предвид тези си чувства и бъдете подкрепа на себе си. Вместо да се осъждате за страха и бездействието, с което да се подтискате още повече, насочете се към справяне с вътрешните пречки. За целта можете да осигурите и външна помощ – да се обърнете към психолог, за да си изградите стратегия за справяне с емоцията страх; да поработите с коуч, за да имате външна причина да подредите и планирате действията си; можете също да ползвате кариерен консултант, с помощта на който да направите по-обстойна оценка на новата позиция и да прецените заедно рисковете от това да не ви допадне или да не се справите. Помнете, че не сте сами – дори и само да четете напътствията от други хора, които са достъпни в статии и книги.
В заключение – много хора остават на позицията си, защото се притесняват от негативните изходи при промяна. По-лесно е да се примирим с ясното (сигурно) зло, отколкото да се насочим съм неясно (несигурно) добро. Дългосрочно тази рецепта води до изтощение, демотивация, загубване на връзката със себе си и още много аспекти, които могат да се обобщят с “не съм щастлив на тази работа”. Затова заради себе си, близките и заради работодателя си, е по-коретно и добре да обмислете някаква промяна. Както казват “Животът е твърде кратък, за да го пилеем безкрайно с неподходяща за нас работа и да бъдем нещастни.“
Успех!