Убежденията за личността ни – как да ги променяме?

Karea-blog-smiana-ubejdenia

Скоро препрочитах една стойностна книга “Невро-лингвистично програмиране – нов път към съвършенството” (по-късно е преиздадена с ново заглавие “НЛП за 21 дни”. В книгата има много инструменти за работа със себе си, а се също обяснява на ясен език връзката между нашите мисли, избори, поведение и резултати.

Върнах се към нея, за да потърся алтернативен път за процеса на промяна в убежденията, доколкото това се оказва една от водещите причини при някои хора за неуспеха в опитите им да открият себе си, подходящата работа или щастието дори.

Самата схема на подмяна на убеждението можем да приемем, че изглежда така:

  • установяване на съществуващо убеждение
  • разколебаване дали е истина
  • запознаване с ново убеждение
  • търсене на доказателства за верността на новото убеждение
  • утвърждаване на новото убеждение

Досегашните ми познания и опит като кариерен консултант ми помагат относително леко да открия заедно с човека пречещите му убеждения, но като достигнем до етапа на подмяна с други по-подходящи убеждения, не винаги се е получавало трайно и истински.

Обикновено моят работещ начин е методът на дискусия и показването на различна гледна точка, т.е. чрез подкрепяне на човека в това рационално да погледне отстрани убеждението си, а също и да получи доводи в посока на друго (желаното, по-подходящото) убеждение. В много от случаите така успяваме да постигнем успех.

Но и аз разбирам, че това е само един от подходите, специфичен с това, че разчита изцяло на разума и процеса на рационално осмисляне. Ако човекът има силна подсъзнателна защита към самия себе си, дори и да иска да направи нещо в посока промяна на убеждение, разумът му ще го отхвърли. Така че, ако има спъващо убеждение, което заключва обмислянето на нови възможности и промяна (в убежденията, например), човекът не би могъл чрез рационалния подход да го подмени с по-подходящо. Така си затваря вратата за работа със себе си, освен ако не намери друг подход, който не разчита само на разума.

Такъв един подход е системата на НЛП, която се обръща към нерационалното. Сега разбирате защо грабнах книгата с голямо желание да намеря този подход.

Правя уточнението, че в книгата под “убеждение” третират единствено вярванията, които касаят нас самите, т.е. убеждение от типа “Добрите хора отиват в рая” или “Лошото никога не идва само” не попадат в тази категория. Като се запознаете със стъпките ще разберете защо би било трудно да се приложи за убежденията изобщо.

Ето я и логиката на техниката:
За да повярваме в нещо за себе си, следва да имаме доказателства, т.е. да сме се уверили, че даденото твърдение е наистина вярно за нас. За да осигурим тези примери и то така, че да са на ниво, следва да се подготвим добре. Това става (както ще видим по-долу) с правилна формулировка на новото убеждение, визуализиране, т.е. репетиране, събиране на информация от притежаващи убеждението. След като се подготвим добре, преминаваме към действие и така в реално време проверяваме и си доказваме, че убеждението е вярно.

Този подход добавя към рационалното подкрепата на нерационалното най-вече в етапа на подготовката преди извършването на доказващите действия (ще видите по-долу), давайки ни увереност и подкрепяйки вероятността да се справим добре в изпълнението на доказващите новото убеждение действия.

Много накратко ще представя елементите на подхода, а за тези, които искат да се запознаят в дълбочина, могат да прочетат книгата.

Започвам с въвеждане на разделение на убежденията за нас на вдъхновяващи и спъващи. Първите са такива наши вярвания, които ни помагат да реализираме себе си и желанията си. Вторите ни блокират и намаляват самоувереността ни.

И така…
Преди да се премине през 7-те стъпки, се започва с извеждане на убежденията за нас. В книгата се дава препоръка това да стане писмено, но не с ръката, с която обикновено пишем, а с другата. Така ще активираме пасивната половина на мозъка ни, т.е. нерационалната част от нас (ако приемем, че обикновено ползваме преобладаващо рационалната).

В началото определенията ще бъдат съвсем формални (като за широката общественост), но ако упорствате ще се появят такива определения, за които не бихте се досетили лесно. След като се уверите, че това е вашият изчерпателен списък, прегледайте го и ако откриете противоречащи се твърдения, следва да си отговорите честно кое от тях наистина е вярно за вас.

Отново разгледайте твърденията и ги разделете на спъващи и вдъхновяващи. Изберете някое от спъващите вярвания и си спомнете случка, при която това убеждение е било вярно за вас. Например, имате убеждението, че сте срамежливи, защото трудно говорите пред много хора (това важи и за мен лично). Сега формулирайте убеждението, което искате да приемете за себе си (в повечето случаи, то ще е точно обратно на съответното спъващо убеждение). В случая “срамежлива/затворена съм, защото трудно говоря пред много хора” може да стане “смела/отпусната/отворена съм, защото с лекота говоря пред много хора”.

Задайте си следните въпроси:

1. Положително ли е формулирано вярването, което искам да приема за себе си. Смята се, че положителните твърдения много по-лесно се възприемат от мозъка, отколкото отрицателните. (чувала съм твърдения, че мозъкът не възприема частицата “не” и ако си казваш “не съм плашлив”, той чува само “съм плашлив”.)

2. Има ли опасност убеждението да изразява чуждо отношение към нас – примерът, който е в книгата е много точен, затова ще го цитирам директно “вярвам, че хората ме харесват”. Това твърдение има общо с вярването на другите хора, а не с нас самите. То може да се преработи например на “аз съм приятен човек”. Първият вариант е лишен от т.нар. “мисловна правдоподобност”, а и няма как да е по нашите сили. Вярването следва да се изкаже във форма, при която ще можем да поемем пълната отговорност за доказването му с действия.

3. Убеждението обогатява ли и уважава ли останалите аспекти от живота ни? – защо е важна хармонията с цялото – заради вътрешната несъзнателна съпротива.

4. Убеждението динамично ли е или е статично? – под статично се разбира крайно, категорично твърдение. Например – “аз съм умна”. Неприятното при този тип твърдения е, че всяко мъничко отклонение от тях, може да “докаже” на подсъзнанието ни, че всъщност то не е вярно за нас. Понякога може да действаме сякаш въобще не сме умни. Затова в книгата се предлагат формите “все по-” и твърдението става от “аз съм умна” на “аз съм все по-умна”. Така ще можем да си позволим “почивни дни” и спадове, защото грешките и спадовете също учат и развиват. В случая с нашия пример ми хрумва, че може да стане “обикновено съм смела/отпусната/отворена, защото често с лекота говоря пред много хора”.

5. Кои действия подкрепят убеждението? – тук въпросът е да си направим списък с примерни действия, които, ако човек ги извършва добре, то означава, че със сигурност убеждението ще важи за него. Можем да си зададем въпроса “Какво всъщност би направил човек, който реално има вече това убеждение за себе си?”. След това съветът е да запишем хрумналите ни примери. От “обикновено съм смела/спокойна/отворена” ми хрумва: 1. мога с лекота да говоря пред повече от 3 души; 2. запазвам самообладание пред камера (не се стягам); 3. лесно започвам разговор с непознати и т.н.

6. Екранна премиера – тук задачата е да си изберем някое от действията в списъка и да ги прекараме през ума си, сякаш го правим реално – отново включваме всички сетива и ние сме в центъра на действието. Повтаряйте си твърдението, което стои зад това действие (т.е. твърдението, което искате да приемете за себе си) и оставете въображението да доразвие картинката. Изпитайте удоволствието от доброто справяне с действието.

В книгата на този етап завършват с изречението “Сега разполагате с техника, която можете да използвате, упражнявате и усъвършенстване. Тя ще ви създаде вдъхновяващо вярване – вярването, което решите да имате. Но това е едва началото на процеса.”

Защо ли?

Защото, ако останете на ниво визуализация, ще заприличате на “въздух под налягане”. На човек, който има твърде висока самооценка, но се страхува да действа, за да не “се срути” вътрешната кула от красиви убеждения за самия него. Много хора остават тук и да си призная – не вярвам да са щастливи. Е, те може би го вярват.

Но, ние продължаваме, нали?

Следващата стъпка е да вземем отговорни решения кога и къде ще приложим визуализираните от нас действия на практика и то в най-близко бъдеще. Планирайте писмено конкретни действия, сложете дати, а накрая – включете и други хора поне на ниво да ги информирате какво смятате да направите. Подгответе се добре. Научете каквото смятате за необходимо да бъде научено. Визуализирайте отново действието. Говорете или наблюдавайте хора, които добре извършват въпросното действие. Всичката тази подготовка ще си струва, защото с доброто реализиране на това действие вие ще промените не само някакви аспекти от поведението си (ще направите нещо по-добре, по-подготвено), но и ще затвърдите в себе си вярването, което стои зад това действие. То ще стане ваше вярване. Защото ще се е доказало пред вас самите.

В книгата съветват след като успешно овладеете едно действие, да опитате и в друга област на живота с подобно действие, което касае същото убеждение за вас. И така, малко по малко – ще “бетонирате” убеждението си. Вероятно ще се включат и околните с положителна обратна връзка към вас и неусетно ще забележите, че вие твърдо вярвате в това убеждение.

В реалния живот често се случва да променяме убежденията си за нас самите, но стихийно, без нашето съзнателно участие в избора и утвърждаването му. Ето това е техника, която може да ни помогне да включим свещенното си право на свободна воля и да избираме какво искаме да утвърдим.

Успех!

споделете тази публикация
Share