Как избрах да стана консултант кариерно консултиране?

Реших да започна да споделям разкази за това как хора, които обичат професията си, са я открили и избрали. Най-логично ми се стори да започна със себе си:

svetlana-mutafchieva_largeМога да разделя избора на моята професия на две части – първо, определяне на самата област и после – насочване към самите действия, т.е. това са въпросите “Как реших да се занимавам с кариерно ориентиране?” и  “Как избрах да стана консултант?”.

На 24 години не знаех какво искам да работя. По това време още не се бях дипломирала и работех като хостеса в Мак Доналдс. Много обичах работата си, но си знаех, че търся нещо по-специално и сериозно от това да бъда част от празниците на децата. Бях разбрала за себе си и, че мечтая да направя нещо самостоятелно – да нямам работно време, да нямам “шефове”. Затова опитах да стана счетоводител на малки фирми. Не се получи – открих, че всичко с нормативи, изисквания, срокове и наказания ме блокира.

В този период учех в Марков колеж – деветмесечна програма за личностно развитие. Установих, че съм идеалист по темперамент, и че искам да правя нещо наистина специално и сериозно, нещо каузално. Учителят в колежа ни даде едно упражнение, което помага търсенето на лично призвание. И досега го ползвам в консултациите си – “Помисли си за какво най-много страдаш към момента, от какво най-много се възмущаваш, че е такова и посвети живота си да го поправиш”. Е, тогава най-болезнената тема за мен беше, че не можех да измисля какво да работя и, че фирмите за подбор не се интересуват от мен, а от това дали могат да ме пласират някъде. Затова реших, че някой трябва да създаде нещо, което да помага на отделния човек да разбере кое ще му отговаря най-добре като професия. Още пазя листчето от тефтер с описанието на първоначалната идея за тази организация, а също и спомена за силното разтърсване и вътрешна убеденост, че да – това е, намерих го най-накрая.

Започнах да търся нещо, което да има отношение към Професионалното ориентиране. Най-близкото по това време ми се стори областта Човешки ресурси. Стартирах работа като специалист човешки ресурси и записах магистратура Управление на човешки ресурси. Професията тогава беше нова за България и ме увлече това да търся и създавам несъществуващи до момента практики. Но за трите години работа, установих, че същината на тази професия предполага предимно съблюдаването интересите на работодателя, а аз исках да помагам на отделния човек.

Затова когато обстоятелствата ме “оставиха на улицата”, реших да изградя мечтаната организация. И за да си осигуря междувременно някакво ниво на финансова стабилност, започнах работа в Ликора – организация за личностно и корпоративно развитие. Заех се с намирането на клиенти и довеждането до проект. Първите активности бяха малко познатите по онова време Тиймбилдинги. Освен в контактите с клиенти, помагах и в съставянето на програмата, организирането и самото реализиране.

Задълбочаването на отношенията с някои от фирмите, за които правихме тренинги, доведе до споделяне на проблеми, свързани с хората, мотивацията, вписването им и т.н. И съвсем естествено започнах да давам препоръки и идеи на база опита си като мениджър човешки ресурси. Така се появиха първите ЧР проекти, в които бях външното лице, подпомагащо фирмата в реализирането на ЧР практики като създаване на ЧР политики, системи за възнаграждение, програми за развитие на потенциала и т.н.

Постепенно установих колко добре се чувствам в независимата роля на консултант – усещането за полезност беше много силно. Разбрах и че в индивидуалните срещи, когато общувам с един представител на фирмата-клиент съм най-продуктивна. Вече си знаех, че съм изчертан интроверт. А думата консултант така се “залепи” за мен, сякаш винаги е била там.

Припомних си и че докато се занимавах с подбор, интервютата с хората ми бяха любими и обикновено протичаха в една приятна атмосфера. Спомних си също, че ключовата дума на моя темперамент по Майерс-Бригс е “съветникът”. И тогава всичко си дойде на мястото.

От тук до Кареа вече остана много малко – знаех областта, а разбрах и че консултирането е моята форма.

Осем години по-късно все още съм влюбена в професията си и се чувствам горда от това, че съм избрала точно тази област на реализация.


Като обобщение за това кое ми е помогнало да премина от състоянието на пълно незнание с какво искам да се занимавам до това да направя избора си, ще посоча следното:

  • Отделянето на девет месеца за самопознание и работа със себе си. Така установих, че съм интроверт, разбрах и че съм идеалист, който има нужда работата му да е свързана с личната му мисия и че искам да направя нещо ново и полезно; Прилагането на упражнението за търсене на призвание от Марков колеж – така формулирах своето лично призвание;
  • Гъвкавото кариерно развитие в Ликора, където можех да опитам по малко от различни дейности и да установя кое за мен е най-приятно и в кое съм добра – т.е. опитването на различни дейности;
  • Анализирането на личен опит – установяването, че най-много съм обичала индивидуалните интервюта; също, че се чувствам добре в ролята на външен консултант и че съм най-ефективна, когато работя с по един човек.

Ето и в едно изречение моята лична рецепта за избор на професия – Опознаване на себе си; опитване на различни дейности с фокус върху това какво ни харесва да вършим и се чувстваме добри в него; анализиране; избор на желаното и създаване на условия, за да се реализира!

споделете тази публикация
Share