Завърши кампания “Приятел 2011-2012”

Този път кампанията стартира много по-късно, заради изграждането на специален сайт, който представяше идеята, но записването и самите консултации наваксаха с времето.

Karea-blog-Friend-campaign-siteОфициално кампанията завърши на 31.01.2012 г., когато бе проведена последната консултация от общо 20-те. Самото записване завърши много по-рано – още две седмици преди закриването й. Всичко това бе поредното доказателство за мен, че си струва усилието и че има хора, на които тази кампания е нужна.

Какво ми направи впечатление тази година при самите консултации?

Почти комично беше това, че над 80% от хората бяха с един и същ темперамент по Майерс-Бригс (от общо 16 темперамента). Съответно начинът им на мислене, нуждите, за които споделяха, желанията, към които се стремяха – всичко се повтаряше. Направо мистично. Към края на кампанията се колебаех дали няма да има някаква стойност, ако спомогна основаването на клуб на хората с този темперамент, за да могат да са си взаимно полезни. Още не е късно…

Този преобладаващ типаж зададе и тенденцията в разговорите и търсенията на тазгодишната кампания. Основно това бяха хора, които традиционните професии не им пасват. Те имат нужда от нещо с повече стойност, по-насочено към проблемите на другите, към страдащите, онеправданите, нуждаещите се. В същото време се търсеше сложното съчетание – как едновременно да се занимават с подобен тип професия, и в същото време да останат на един добър стандарт на заплащане. А това вече е истинско предизвикателство. Особено за България, където подпомагащите професии са под средното ниво на заплащане и не се ползват с голям престиж в обществото. Говорим за неправителствения сектор или за структурите, грижещи се за възрастни, сираци, болни. Това са все професии, които могат много да помогнат, но на практика са нежелани, заради лошите им условия.

Какво излиза на практика – у нас следва да се избира – или работим за бизнеса и получаваме добри условия на труд и над средното заплащане, или ставаме “мъченици”, отдаващи се на благороден труд, съпътстван от лоши условия.

Не е чудно защо този тип хора (с този темперамент) в повечето случаи избират сигурността, в комплект с неудовлетворението от работата и от избора си. Затварят се в себе си и се отчуждават от обществото.

Жалко, но засега единственото решение е да се опитат да съчетават и двете дейности – едната да я извършват заради стабилността си, а другата – заради удовлетворението си, но на доброволен принцип.

Около кампанията открих, че ако решим да станем доброволец, можем да изберем коя да е фондация (неправителствена организация) и да се обърнем директно към нея. Можем също да посетим сайт за обяви на неправителствените организации, където се публикуват отворени позиции за доброволци или да се присъедините към домове за възрастни, деца, болни и т.н.

Този потенциал за помагане, насочен към страдащите е жалко да се загубва. Мисля си, колко много големи и малки проблеми има обществото ни – като се започне от по-малките единици – семейството, мястото където живеем, нашите съседи, нашата улица, квартал, община, град и се стигне до държавата – навсякъде с различен мащаб може да бъде от полза доброто намерение, съчетано с подходящата помощ като действия.

Още нещо ми остана като идея след тази кампания – да проуча явлението, което е ново за страната ни, но набира сили в други държави – т.нар. социално предприятие. Това е интересна форма, която съчетава бизнеса с фокуса върху проблемите в обществото и грижата за затруднените групи хора. Като проуча повече ще пиша. Засега възлагам големи надежди, че това може да е онова съчетание, което ще даде възможност на този тип хора да не се разкъсват между работа за сигурност и работа за удовлетворение, а да заработят нещо, което ще ги прави щастливи и през работните осем часа на ден.

Това е накратко за размислите ми около кампанията. За мен беше повече от удоволствие да се запозная с всичките тези хора и да бъда допусната за кратко в живота им.

Желая ви успех!

споделете тази публикация
Share