Лична мисия – винаги ли се получава и само един вид ли е тя?

В предишния пост за лична мисия споделих за интереса си към темата, какво за мен е лична мисия и разказах за едно упражнение, което създадох в Кареа за улесняване извеждането й при отделните хора. Упражнението работеше много добре, но в някои случаи не се получаваше. Тогава си казвах, че вероятно човекът не е готов. Само по себе си наличието на мисия означава и отговорност към живота ни – ако имаме мисия, следва да я изпълняваме, а ако не я изпълним, вероятно това ще означава, че сме се провалили и то в собствените очи.

Вероятно в някои от случаите казусът е бил точно такъв, но в началото на тази година достигнах заедно с един мой приятел и партньор в много проекти – Гергана Маркова (която може би не случайно е дъщеря на същия мой учител, за когото разказвах в предишния пост) до един друг извод – хората според своето себеусещане за ролята си в живота и цивилизацията въобще се разделят поне на три групи (след малко ще ги кажа), затова е логично и съдържанието на мисиите им да е съобразено с различната роля на съответната група.

Тази форма на мисия, която така ми допадна на мен, всъщност е отговаряла на усещането ми за моята роля в живота въобще, но едва ли форматът й е пасвал на всичките ми клиенти, с които съм работила.

И така – какви са трите групи роли:

  • Една част от хората се приемат за “дошли тук”, за да променят, да създават, да откриват, да измислят нови неща;
  • Втората група хора имат желание да са част от една цивилизация приемайки и усвоявайки новото в нея като приветстват промените, въведени от първата група. Стремят се към това да изживеят живота си в хармония и благоденствие;
  • Третата група хора обичайно се противопоставят на промените и нововъведенията идващи от първата група, пазители са на традициите и на „доброто старо време”.

След това обяснение, вече става ясно защо не може да се очаква всички да имат еднакво послание на лична мисия. Човек от първата група ще се стреми към търсене на „големи” проблеми и справянето с тях, втората група (която е най-многобройна като процент) ще се стреми към установяване на добър живот и взаимоотношения, постигайки хармония, а третата – към запазване на живота такъв какъвто е и поддържането на старите традиции.

Стивън Кови дава добър път за извеждане на лична мисия за хора от втория тип. В предишния пост говорих за структура на мисията от първия тип. Да си призная, все още не съм срещала човек, който иска да формулира лична мисия и да принадлежи към третия тип. Като попадна на такъв, ще пиша.

Вие къде се преживявате? А вашите близки в коя група са?

/публикувано за първи път в S&S blog, 13.07.2010/

споделете тази публикация
Share

2 thoughts on “Лична мисия – винаги ли се получава и само един вид ли е тя?

  • Попаднах случайно на Вашия блог (и фирма). Хареса ми какво сте написали, Вашия ентусиазъм и внимание към понятието “лична житейска мисия”. Относно трите типа, исках да обърна внимание, че системата за познаване на човека и за самопознание “Хюман дизайн”, за която напоследък доста се говори, също разделя хората на подобни типове и поне първите 2 ги има в почти “чист вид” там, под названията “манифестор” и “генератор”. И действително хората от втория тип са най-многобройни. А има и специален тип за хора като Вас – които намират мисията си в това да подпомагат другите да се “събудят” и да изпълняват личните си мисии удовлетворително 🙂 Аз лично като че ли спадам към първия тип (друг въпрос е доколко на практика изпълнявам призванието си да нося промяна 🙂 ).

    PS. Един “технически коментар”: малко ми е малък шрифтът на статиите Ви, а тъмният фон допълнително ме затрудняа в четенето… Знам, че светли букви на тъмен фон се счита за добра комбинация за четене, но не се сдържах да споделя собствените си затруднения с нея.

  • Благодаря за коментара, Нели! Радвам се, че темата за личната мисия е интересна и за вас. Това лято проучвах и почетох малко повече за системата Хюман дизайн. Исках да разбера може ли тя да окаже допълнителна подкрепа на хората, когато правят избор за професия и кариерна реализация. Като всяко нещо, което събира повече подходи, системата е много богата и обхваща човека от различни ъгли. Изводите, до които достигнах за приложението на системата Хюман дизайн в кариерното консултиране ще споделя в отделен пост.

    А сега директно да отговоря на идеята ви за връзка между трите типа хора, според отношението им към развитието на цивилизацията и четирите групи според системата Хюман дизайн – напълно е вероятно да има такава – ще се опитам да направя експеримент, установявайки какъв е типа на човека според Хюман дизайн и към какъв вид мисия той се стреми. Като достигна до достатъчна като обем информация, ще я споделя. Заела съм се също с подобно сравнение, само че между четирите основни групи на типологията на Майерс-Бригс и видовете мисия. Такъв тип наблюдения са много интересни и правят работата на кариерния консултант още по-вълнуваща.

    Относно това, което споделяте: “Аз лично като че ли спадам към първия тип (друг въпрос е доколко на практика изпълнявам призванието си да нося промяна)” – мисля си, че може да има различни причини за колебанието ни в подобни случаи, но нито една от тях не би следвало да ни кара да се чувстваме “длъжни” и “неизпълняващи” нещо, което сякаш се очаква от нас. Някои от причините да нямаме чувството, че реализираме мисията си може да са: 1. ако не сме открили точно нашия път / област, към който има отношение мисията ни (във вашия случай – в който да носите промяната); 2. ако в момента се подготвяме и израстваме, натрупвайки житейски опит и впечатления от сходни или противоположни области / дейности.

    Търсенето на мисията е непрекъснат процес и когато я намерим / опишем / измислим, разбираме, че тя не е нещо, което трябва да правим, а нещо, което ни прави щастливи, горди и уверени дори само като си мислим за нея. Мисията е нещо, което много искаме да правим. Дано скоро усетите този източник на вътрешна сила. Ще се радвам пак да си говорим по темата.

    P.S. Много благодаря и за техническата обратна връзка! Ще помисля, потърся и за следващата година ще адаптирам друг дизайн на блога, съобразен с четимостта. Дотогава, хрумна ми, че вариант за избягване на умората при четенето, може да бъде чрез копиране на дългите текстове и поставянето им в word или друг тип текстов редактор.

Comments are closed.