На днешния конкурентен пазар на работната сила най-важното умение на търсещия работа е да успее да продаде себе си. Едно от главните звена в доброто ни представяне при кандидатстване на нова работа е добре написаното мотивационно писмо.
Мотивационното писмо е убеждаващо послание, имащо за цел да внуши на четящия го, че именно ние сме човекът от когото фирмата работодател се нуждае. В него е добре да опишем професионалните си умения, качествата си и познаването на дейността за която кандидатстваме. За разлика от автобиографията, която съдържа кратка и стегната информация за образованието, квалификациите ни и трудовия ни опит, мотивационното писмо е това, което може да подчертае индивидуалността ни сред останалите кандидати. Неговата цел е да добави стойност към автобиографията ни. В мотивационното писмо е мястото, където можем свободно, но кратко и неотегчително да представим своите амбиции и предимства за желаната длъжността. Да споменем всичко онова, което не сме намерили начин да впишем в автобиографията си, а сме сигурни, че би ни дало предимство за получаването на желаната работа.
Какво трябва да знаем?
Кой ще чете писмото ни: Ако фирмата в която кандидатстваме е голяма, мотивационните писма се четат обикновено от човека, изпълняващ длъжността специалист или мениджър Човешки ресурси. Писмото ни трябва да бъде адресирано до него. Ако фирмата е малка и няма служител, занимаващ се с подбор на персонала, писмото ни трябва да е адресирано до изпълнителния директор на фирмата. Ако търсим работа по обява и там не е дадено лице за контакт, можем обръщението си да направим към самата компанията.
Какво да пишем в мотивационното писмо: Още в първият абзац трябва да уточним за коя позиция е кандидатурата ни и от къде сме получили информация за работата. Защо?
Първо, така улесняваме работодателя и по-скоро този, който се занимава с подбор във фирмата. Посочването на позицията всява яснота и създава правилната нагласа на преглеждащия автобиографията ни. Така той би търсил съзнателно в документа онези елементи, които имат връзка с конкретната позиция още при първото преглеждане. По този начин намаляваме шанса да захвърлят кандидатурата ни, само защото четящият я не се е ориентирал добре в нея.
Второ, информацията откъде сме научили за кампанията отново е в полза на работодателя. След края на всяка кампания, извършващия може да прави статистика кой източник на информация е бил най-подходящ и така да оптимизира усилия и разходи при следваща такава. Това няма пряко отношение към вас, но ползата от информацията понякога създава по-благосклонно отношение към документа и към кандидатстващия.
След това трябва да изложим мотивите си за кандидатстване, желанието за работа и да подчертаем интересът си към фирмата работодател.
Ред е за малко самореклама, за способностите ни, за уменията и знанията ни. Добре е ако успеем да свържем това, с което се занимаваме в момента и работата за която кандидатстваме. В наша полза ще е, ако дадем предложения как с работата си ще спомогнем за бъдещия успех на фирмата. Можем да изтъкнем и личните си качества, които ни правят перфектният кандидат за длъжността: като напр. лоялност, упоритост, устойчивост при стресови ситуации, умения в работа с екип, професионализъм.
След като завършим писмото си е добре да оставим всякакъв вид свои координати (електронна поща, телефони, адрес), за да улесним обратната връзка от страна на работодателя. Тук е моментът да отправим молба, да ни уведомят за решението си относно нашата кандидатура, независимо какво е то. Въпреки молбата, все по-рядко се случва получаването на информация за това защо не сме одобрени за среща. Не се сърдете на работодателите. Често една средно успешна кампания означава поне 100 – тина кандидатури, от които се очаква да се сведе избора до 4 – 5, за да не се правят излишно много срещи. Затова много по-адекватно е да очакваме обратна връзка в случаите, когато сме осъществили вече поне една среща.
Какво да правим все пак, ако сме изпратили документите си на няколко места и от нито едно от тях нямаме отговор? Най-добре е да направим внимателен анализ в две посоки:
1. Дали кандидатстваме за адекватни позиции? Опитайте се да си отговорите дали покривате поне половината от важните изисквания (обикновено първите 2 – 3 изисквания в обявите са най-важни).
Ако е така, преминете на втория анализ – прегледайте неутрално документите си от позицията на работодателя, който е обявил свободното място. Ако се опасявате, че все пак ще бъдете субективни, помолете близък човек.
2. Дали ви става ясно какъв човек кандидатства и защо да го смятате за потенциален кандидат за позицията. Тези отговори ще ви дадат идеи как да промените документите си, така че да говорят по-ясно за вас. Тук се включва не само съдържанието, но и видът им. Не може да кандидатствате за офис мениджър и да подадете лошо форматирани документи или такива с правописни грешки. Колкото и несправедливо да звучи понякога заради някакъв детайл вашата кандидатура може да се отхвърли без дори да е прочетена внимателно.
Какво да правим:
1. ако не можем да си осигурим помощта на консултант по професионално развитие, се учим от грешките си и най-вече – не се отчайваме;
2. след всяко неуспешно кандидатстване подобряваме нещо в съдържанието и вида на документите си, както и анализираме стратегията за търсене на работа;
3. Винаги търсим своето “защо” при кандидатстване на конкретна позиция. Ако не можем да си дадем сметка защо искаме точно тази работа, точно в тази компания, значи ни е все едно къде ще работим, а това обикновено става ясно още при първата среща с работодателя.
Отнасяйте се лично към всяко отделно ваше кандидатстване. И помнете – там някъде ви чака вашата работа. Тази, която е най-подходяща за вас, където ще дадете най-доброто от себе си и където ще се почувствате наистина ценен. Успех!
Публикувано в сп. Всичко за Жената,
автор Бела Чолакова по материали на Светлана Мутафчиева