Дотук разказах какво за мен е личната мисия; какви видове лична мисия има според човекa, на когото е тя; какви са ключовите въпроси за извеждането й. Но как да се настроим за отговарянето на тези сякаш простички въпроси, които касаят смисъла на живота ни?
Всъщност, често не е толкова лесно. За да може човек да се настрои и да даде за две минути отговор на тези няколко въпроса, следва да е достигнал до състояние на осъзнаване, истинско свързване със себе си, вътрешно спокойствие, баланс и увереност, което не винаги се постига за две минути.
Какви пътища за „настройване” са познати и се прилагат – най-общо можем да ги разделим на четири подхода – физически, емоционален, интелектуален (рационален, мисловен) и духовен (според Стивън Кови това са и четирите аспекта на личността).
В Кареа, а вече и в Марков колеж (където съвместно с Гергана Маркова разработихме учебен модул, посветен на формулирането на лични мисия, визия, ценности, принципи и дългосрочни цели) се прилага подход, който съчетава емоционалното и интелектуалното. Постига се с поредица от упражнения, които съдържат елемент на преживяване, но изискват и осмисляне. Това е един от най-разпространените подходи според проучването ми в интернет пространството.
Ето един пример за такова упражнение (упражнението е резултат от разработването на учебен модул пети за Марков колеж) – „Представи си, че си на преклонна възраст. Твоят внук или внучка са те помолили да им разкажеш за големите постижения в живота си и за пътя, който си изминал. Твоят разказ е вълнуващ за теб и за детето. Запиши това, което ги е впечатлило и ги накарало да се гордеят с теб. А теб какво те накара да се гордееш? Кое в живота ти до момента си струваше най-много?”
Интелектуалният подход съдържа отново упражнения, но без елемент на преживяване – само въпроси. Например да набележим постигнатите успехи в досегашния си живот, да изведем силните страни и талантите си, да си припомним какви похвали най-често ни правят и за какво и т.н.
Друг интелектуален подход, който забелязах в интернет е даването на примерни мисии на други хора, а на едно място дори бяха разработили нещо като темплейти с празно място за попълване на специфичното за нас. Ето един такъв темплейт: „Аз ценя ….. затова във всяко свое действие ще ….., така ще постигна в живота си …. и ще бъда ….”
Настройване може да се постигне и с медитация. Към момента не съм открила дали не съществува специална медитация целяща „настройване” за екзистенциалните въпроси, но нали всяка медитация има за цел да ни „върне в центъра ни”, да ни балансира, да успокои мисълта. Все пак мога да посоча две медитации, които вероятно биха помогнали по-силно – „среща с личния водач” и „ходене в бъдещето”. Доколкото медитацията обикновено е в определена поза на покой на тялото, можем да наречем този подход физическо-духовен.
И както вече говорих при очертаването на различните видове лична мисия, така и тук ще кажа – пътят минава през самопознанието. Така ще разберем кой подход би ни подействал най-силно и най-леко би ни „настроил” за важните отговори.
Успех!
/публикувано за първи път в S&S blog, 01.08.2010/