“Какъв е смисълът да искам нещо, което е възможно?” се запитах докато четях един от романите на Тери Пратчет – Пощоряване. “Никога не обещавай възможното” – казва герой от там, след което продължава: “Всеки може да направи възможното. Трябва да обещаеш невъзможното, защото понякога невъзможното всъщност е възможно, стига да намериш правилния подход, или поне често може да се поразтегнат пределите на възможното. А пък ако се провалиш, е, добре, нали то си беше невъзможно.”
Дали не можем да се поучим от него. Какво означава да се развиваме – това е да правим, да можем, да мислим така, както досега не сме. Какво означава да мечтаем – да искаме нещо, което нямаме, нещо което е “на хоризонта”. Всеки може да постигне постижимото (за него). Искате ли да сте “всеки”? Хайде да се развихрим и да помечтаем, да поискаме от себе си, да потърсим онова, което наистина ще ни направи щастливи. То е там, вътре в нас, скрито под много пластове страх, ужас, неувереност, парализиращи убеждения, мързел, ленност, самопораженство, необичане на себе си и още, и още.
Можем да се опитаме да разпръснем всички тези пречки. Да помечтаем. Какво наистина искаме? Отпуснете се, зарадвайте се на живота, заради самия него и не забравяйте да напишете желанията си. Пропуснете мислите за това дали е възможно да постигнете помечтаното тук и сега. Игнорирайте гласа на автоцензурата, който ви говори със строг глас познати фрази от типа на: “Ама че небивалици”; “Моля те, бъди сериозен/сериозна”; “Слез на Земята”; “Няма ли да пораснеш” и още купища такива. Лично аз вярвам, че щом има желание, ще се намери и начин как да се постигне. Но без мечта, няма посока. Затова, смело напред – към хоризонта на мечтите ни!
Отивам да пиша 🙂