Последните две години имат по-мрачен отенък за много хора. До този извод достигах постепенно, забелязвайки как хората, с които се срещаме в Кареа стават все по-малко оптимистични. Големият пик се получи в края на миналата година. 
Умора, депресия и отчаяние сякаш лъхаха от всеки разговор. Как се излиза от отчаянието? Можем да се обърнем към нашите вътрешни източници на сила.
За мен да си силен, не означава да не падаш, а да намериш сила да се изправиш след това – още по-мощен, опитен и зрял. “Което не ни убива, ни прави по-силни”. Силен означава да приемеш, че си паднал, да го признаеш пред себе си и да се заловиш с изправянето, вместо да губиш време и сили да се бориш с “унизителното” допускане, че ти наистина си паднал.
В клипчето, което ме вдъхнови за този пост се говори за някои от източниците на силата – Волята за живот, Вдъхновението, Благодарността и Личния избор. Това филмче истински ме разтърси и ми показа, че винаги може още. Показа ми какво означава наистина да имаме воля за живот и вдъхновено да го живеем до последна капка, показа ми също силата на чистата благодарност и приемане на живота такъв какъвто е.
Приятно гледане!