Михай Чиксентмихайи за състоянието на “поток”

Karea-blog-Mihaly-Csikszentmihalyi-Flow

Михай Чиксентмихайи задава въпроса “Какво дава смисъл на това да живеем?”. След като отбелязва, че парите не могат да ни направят щастливи, той обръща поглед към хората, които намират удоволствие и дълготрайно удовлетворение в дейности, които водят до състояние на “поток”.

Можете да гледате презентацията и коментарите към нея по-долу или директно на страницата на TED.

Ето и преводът на това, което казва във филмчето Михай Чиксентмихайи:

Израснал съм в Европа и Втората световна война ме завари, когато бях 10-годишен. И осъзнах колко малко от възрастните, които познавах, можеха да издържат на трагедиите, които войната им донесе — колко малко от тях можеха дори и само да се доближат до един нормален, удовлетворен, задоволен, щастлив живот, когато тяхната работа, дом и сигурност бяха съсипани от войната. Така започнах да се интересувам какво дава стойност на това да живеем. И се опитвах като дете и като тинейджър да чета философия, да навляза в изкуството и религията, както и много други начини, в които виждах възможен отговор на този въпрос. Накрая се сблъсках с психологията случайно.

Бях на ски курорт в Швейцария без никакви пари, всъщност за да се забавлявам, снегът се беше стопил, нямах пари за кино, но открих, прочетох във вестниците, че някой ще прави презентация на място, което бях виждал в центъра на Цюрих, и той щеше да говори за летящи чинии. И си помислих, ами щом не мога да отида на кино, поне ще отида да слушам безплатно за летящи чинии. И човекът, който говори на тази вечерна лекция, беше много интересен. А в лекцията – всъщност вместо да говори за малки зелени човечета, той говори за това как психиката на европейците е била травматизирана от войната и сега те си представят летящи чинии в небето, подобно на това как мандалите от древния индуизъм, за които той говори, са били умствено проектирани в небето като опит да се възстанови някакво чувство за ред след хаоса на войната. А това ми изглеждаше много интересно. И започнах да чета неговите книги след тази лекция. Това беше Карл Юнг, за чието име и работа не бях чувал.

Тогава дойдох в тази страна да уча психология и започнах опити да разбера тези корени на щастието. Това е типичен резултат, който много хора са представяли, и има много вариации. Но това, например, показва, че около 30 процента от хората, участвали в проучването в САЩ от 1956 насам, казват, че животът им е щастлив. И това никак не се е променило. Същевременно личните доходи, по скала, която е константа, за да се вземе предвид инфлацията, са се увеличили повече от два, почти три пъти, за този период. Но по същество се стига до същите резултати, а именно, че над определено основно ниво, което повече или по-малко съответства само на няколко хиляди долара над прага на бедността, увеличаването на материалното благосъстояние изглежда не влияе на това колко щастливи са хората. И, всъщност, може да установите, че липсата на основни средства, материални средства, допринася за нещастието, но увеличаването на материалните средства, не води до увеличаване на щастието.

Така че моето изследване е фокусирано, след установяването на тези неща, които всъщност отговаряха на моя личен опит, тогава се опитах да разбера къде в нашето всекидневие, в обичайните преживявания, се чувстваме истински щастливи. И в началото на тези изследвания преди 40 години започнах да търся творци първо артисти, учени и т.н., опитвайки се да разбера какво ги кара да чувстват, че си струва да си прекарат живота най-вече като правят неща, за които много от тях не очакват да получат слава или богатство, но които правят живота им смислен и стойностен.

Това е един от водещите композитори в американската музика през 70-те. Интервюто беше дълго 40 страници. Но този малък откъс обобщава много добре това, което той каза по време на интервюто. В него се описва как се чувства той, когато композирането му върви. Той казва, че може да се опише като състояние на екстаз.

Екстаз на гръзки означава просто да стоиш до нещо. И след това е станало по същество аналогия на състояние на ума, при което чувстваш, че не изпълняваш всекидневните си рутинни задължения. Т.е. екстаз по същество е навлизане в алтернативна реалност. И интересното е, ако помислите, че когато се сещаме за цивилизациите, на които гледаме като върхове на човешкото постижение, без значение дали Китай, Гърция, индийската цивилизация или маите, или египтяните, това, което знаем за тях, е в действителност за техните състояния на екстаз, не за тяхното всекидневие. Знаем какви храмове за построили, където хората са можели да отидат, за да преживеят различна реалност. Знаем за цирковете, арените, театрите, това са останки от цивилизации и те са местата, където хората са ходили, за да изпитат живота в по-концентриран, по-подреден вид.

Този човек няма нужда да ходи на такова място, което също, това място, тази арена, построена като гръцки амфитеатър, е място на екстаз. Участваме в реалност, различна от това, с което сме свикнали във всекидневието. Но този човек няма нужда да ходи там. Той има нужда само от лист хартия, където да пише малки знаци и докато прави това, той може да си представя звуци, които не са съществували преди точно в тази комбинация. Щом като веднъж стигне до момента, в който започне да твори, както Дженифър направи в своята импровизация, нова реалност, това е момент на екстаз. Той навлиза в тази различна реалност. Той казва също, че това преживяване е толкова интензивно, че чувството е почти все едно той не съществува. Звучи като романтично преувеличение. Но всъщност нашата нервна система не е способна да обработи повече от 110 бита информация за секунда. А за да ме чувате и разбирате какво говоря, трябва да обработвате около 60 бита за секунда. Затова не можете да слушате повече от двама души. Не можете да разбирате повече от двама души, които ви говорят.

Значи, когато някой е наистина увлечен в този напълно ангажиращ процес на създаване на нещо ново, както прави този човек, на него не му остава достатъчно внимание да следи как се чувства тялото му или проблемите вкъщи. Не може да почувства, че е гладен или уморен. Тялото му изчезва, идентичността му изчезва от неговото съзнание, защото той няма достатъчно внимание, както и никой от нас няма, за да прави наистина добре нещо, което изисква много концентрация и в същото време да усеща, че съществува. Така че съществуването е временно спряно. Той казва,че ръката му сякаш се движи сама. Аз мога да гледам ръката си и две седмици и няма да почувствам някакво благоговение или удивление, защото не мога да композирам.

И това, което се казва тук, в други части на интервюто, е че очевидно този автоматичен, спонтанен процес, който той описва, може да се случи само на някой, който е много добре обучен и е развил техника. И в изучаването на творчеството е станало банално твърдението, че не може да се създаде нещо, ако човек не се е потопил поне 10 години в технически познания за определена област. Без значение дали е математика, или музика, толкова време трябва, за да можеш да започнеш да променяш нещо към по-добро от това, което е било преди. Когато това се случи, той казва, че музиката просто потича. И тъй като много от хората, които започнах да интервюирам, това е интервю от преди повече от 30 години, толкова много от хората описаха това като спонтанно потичане, аз нарекох подобни преживявания “изживяване на потока”. И това се случва в много различни области.

Например, един поет го описва в този вид. Това е от един мой студент, който интервюира един от най-добрите писатели и поети в САЩ. И тук се описва същото леко, спонтанно чувство, което изпитваш, когато навлезеш в състояние на екстаз. Този поет го описва като отваряне на врата, която се носи в небето, описание, много близко до това, което Алберт Айнщайн е дал за това как си е представял силите на относителността, когато се е борил да разбере как действат. Но това се случва и при други дейности. Например, това е друга моя студентка, Сюзън Джаксън от Австралия, която работи с някои от най-добрите атлети в света. И тук в това описане на един олимпийски кънкьор може да видите по същество същото описание на феноменологията на вътрешното състояние на човека. Не мислиш, става автоматично, ако се слееш с музиката и т.н.

Това се проявява, всъщност, в последната книга, която написах, наречена “Хубав бизнес”, където интервюирах някои от изпълнителните директори, които са били предложени от техните колеги едновременно за много успешни и много етични, много социално отговорни. Виждате, че тези хора дефинират успеха като нещо, което помага на другите и същевременно те прави щастлив, когато работиш върху него. И както всички тези успели и отговорни директори казват, за да си успял не може да имаш само едното. Ако искаш смислена работа и успешна работа, Анита Родик е един от тези директори, които интервюирахме. Тя е основател на Body Shop, компанията за козметика, за естествена козметика. Това е някаква страст, която извира от това да правиш най-доброто и да си в състояние на поток, когато работиш.

Това е един интересен малък цитат от Масару Ибука, който навремето е започнал Sony без никакви пари, без продукт, дори не са имали продукт, и нищо друго, но са имали идея. И неговата идея била да създаде работно място, където инженерите могат да изпитат радостта от създаването на новости в технологиите, да осъзнават мисията си към обществото и да работят на воля. Не бих могъл да дам по-добър пример за това, как състоянието на поток е навлязло в работното място.

Когато сме правили изследване, ние, заедно с други колеги по целия свят, сме направили над 8000 интервюта на хора – от Доминикански монаси до слепи монахини, хималайски катерачи и овчари навахо, които изпитват радост от работата си. И независимо от културата, независимо от образованието и каквото и да е друго, съществуват тези седем условия, които са налице, когато човек е в състояние на поток. Има фокусиране, което щом стане интензивно, води чувство на екстаз, чувство на яснота, знаеш точно какво искаш да направиш във всеки един момент и получаваш веднага обратна връзка. Знаеш, че това, което трябва да направиш, е възможно, макар и трудно, чувството за време изчезва, забравяш себе си и се чувстваш част от нещо по-голямо. И щом тези условия са налице, това, което правиш, придобива стойност само за себе си.

В нашите изследвания представяме ежедневния живот на хората с тази проста схема. И всъщност можем да измерим това много точно, тъй като даваме на хората електронни пейджъри, които звънят 10 пъти на ден и всеки път като звъннат, ти казваш какво правиш, как се чувстваш, къде си и за какво мислиш. И две неща, които измерваме, са степента на предизвикателство, което хората изживяват в момента, и степента на уменията, които чувстват, че имат в този момент. За всеки човек можем да определим средна стойност, която е в центъра на диаграмата. Това би било средното ниво на предизвикателство и умения за вас, което ще бъде различно от това на всички останали. Но вие имате нещо като средна стойност, която би била в средата.

Ако знаем каква е тази средна стойност, можем да предвидим доста точно, кога ще бъдете в състояние на поток, а това е, когато предизвикателствата за вас са над средната стойност и уменията са над средните. И може би правите нещата много различно от другите хора, но за всички този канал на поток, тази област, съществува, когато правите това, което наистина ви харесва, да свирите на пиано вероятно, да бъдете с най-добрия си приятел, може би да работите, ако работата ви дава този поток. И другите области стават все по-малко позитивни.

Състоянието на възбуда също е добро, защото при него имате много предизвикателства. Уменията ви не са на толкова високо ниво, колкото би трябвало, но може да навлезете в състояние на поток доста лесно само като развиете малко повече умения. Така че възбудата е тази област, в която хората се учат, защото там те са избутани от зоната на комфорта и за да навлязат отново, ако се върнем на потока, те трябва да развият по-висши умения. Контролът също е добро място, защото там се чувстваш комфортно, но не много развълнуван. Вече няма предизвикателство. Ако искаш да навлезеш в състояние на поток от състояние на контрол, трябва да засилиш предизвикателствата. Така че това са двете идеални и допълващи области, от които е лесно да се навлезе в състояние на поток.

Другите комбинации на предизвикателство и умения стават прогресивно по-малко оптимални. Релаксирането е добро – на вас все още ви е добре. Скуката започва да става неприятна, а апатията става много негативна, дори не чувстваш, че правиш нещо, не използваш уменията си, няма предизвикателство. За нещастие, много от преживяванията на хората са в състояние на апатия. Най-големият проводник на това преживяване е гледането на телевизия, а следващият е да седиш в тоалетната. Но дори и тогава, понякога гледането на телевизия, около седем-осем процента от времето, е в състояние на поток, но това е, когато изберете програма, която наистина искате да гледате и получавате обратна връзка от нея.

Така че въпросът, който се опитвам да реша, и малко надвишавам времето, е как да пренесеш по-голяма и по-голяма част от ежедневието в канала на потока. И това е предизвикателството, което се опитваме да разберем. И някои от вас очевидно знаят как да направят това спонтанно, без никакви съвети, но за нещастие много хора не го правят. И това е по някакъв начин нашата работа.

Благодаря ви!

споделете тази публикация
Share