Всеки гони щастието. Понякога то се свързва с някакви придобивки или събития, по-рядко със състояния. За някои хора щастието е като хоризонта – непрекъснато го виждат и знаят какво конкретно искат да се промени, за да станат щастливи, но когато се преместят напред, щастието също се е преместило – вече има нови предпоставки, които го държат все отдалечено.
Успокоителното в това е, че докато вярват, че щастието ще бъде постигнато все пак имат надежди. Тези надежди са един добър повод всеки ден да започват пътя си отново с поглед напред. По-неприятното би било, ако щастието им е нещо, което вярват, че са имали и е отминало. Тогава погледът е в миналото и всеки ден по-скоро би ги отдалечавал от това щастие, отколкото да ги приближава. И надеждата за щастие ще е съвсем крехка – та кой може да върне времето назад?
Познато ли ви е? Вероятно много хора държат щастието напред във времето като в приказката за магарето с моркова, завързан малко пред него. Така непрекъснато се придвижват напред избутвайки и моркова заедно със себе си.
Всъщност, прекрасно е човек непрекъснато да има нещо, заради което да се събужда сутрин – да има мечти, цели, планове. Съгласна съм, но… Само, ако докато се придвижва напред и реализира желанията си да не забрави да живее и да бъде щастлив.
А какво означава да сме щастливи? В общоприетия смисъл щастието не може непрекъснато да се усеща в своят пик – уморително е, а и не е реалистично. Представете си по 24 часа да сте екзалтирани, с ускорен пулс, повишена активност и т.н.
Според мен, можем да разделим състоянията на щастие на две групи:
1. да изпиташ щастие и
2. да бъдеш щастлив.
Първото е онова състояние на приповдигнатост, което е най-често разпознавано като щастие. То обикновено трае няколко часа (поне при мен е така) и след това затихва, доколкото се потапяме в ежедневието.
Второто, да бъдеш щастлив, е по-базисно и постоянно състояние, което по-скоро се характеризира със спокойствие, доволство, блаженство, душевен мир, самоувереност.
Докато първото състояние почти всеки човек е чувствал (най-често когато е постигал успех в нещо, което много е желаел или когато се е почувствал влюбен), то второто – дълготрайното щастие – според мен е въпрос на умение и не всеки знае как да го поддържа в живота си.
Каква е връзката между двата вида щастие – за повечето хора само първото може да се нарече щастие и затова е често причина за неудовлетворението на същите тези хора – след като не го изпитват достатъчно често, то означава, че живота им е нещастен, неуспешен, изборите неправилни. Мисля си, че, ако допуснем и второто щастие в живота си, ще можем да щастливеем тихо и блажено между отделните пикове на щастливи изживявания.
Можем да направим асоциация с храненето – ние се храним по няколко пъти на ден, а през останалото време не сме гладни и не бленуваме непрекъснато за храна (изключвам случаите когато сме се подложили на диета 🙂 ). По-скоро между храненията сме сити и се възползваме от енергията и веществата, които сме добили с храненето.
Ако гледаме така на щастието в живота – можем да се научим да бъдем щастливи и в моментите, когато нямаме силно изживяване – да ползваме ентусиазма и енергията от тези изживявания, които вече сме имали и да очакваме (повече или по-малко активно създаващи условие) следващия щастлив момент.
Как ви се струва като програма на действие?
В следващия пост ще споделя няколко идеи, които ползвам и прилагам, за да бъда щастлива и когато нямам конкретен повод. А дотогава, можете и вие да помислите как го правите и кога ви се получава.
До скоро!