В предишния пост започнахме темата “Когато сме затънали в безизходица”. Тогава си говорихме за първите две стъпки за справяне с нашето затруднение – 1. Формулиране на проблема и 2. Събиране на идеи за разрешаване на проблема. Време е да продължим нататък…
3. Изборът на решение и набелязване на конкретни стъпки е следващият етап, без който ние няма да знаем как конкретно (от утре) да започнем извеждането си от проблема. Тук все още може да сме заедно със събеседника, но може и вече да сме сами. Ако мотивацията и увереността ви са по-ниски, непременно интегрирайте хора и в този етап.
Как да изберем пътя си на действие? Към момента съществуват редица инструменти за вземане на решение – от рационалния анализ до интуитивните просветления. Важно е да знаете кой път на взимане на решение е най-удачен за вас самите. Ще се опитам да представя механизма на двете крайности – рационалния и интуитивния подход. Започвам с рационалния – той включва в себе си анализирането като действие. Ще ви представя няколко системи за анализ:
I. Рационални подходи за анализ и взимане на решение:
SWOT анализ, който на български ще изглежда като ССВЗ или ССВО. Представлява разглеждане на отделните алтернативи през призмата на четири думи – Силни страни, Слаби страни, Възможности и Заплахи (Опасности). Обикновено го представят под формата на таблица с две колони и два реда (за всяка от думите по една клетка на таблицата).
Подобен механизъм, но с различни думички са и други известни анализи (SMART, KISS..)
Оценка по номинал – използвам го широко в кариерното консултиране. Изписват се няколко критерия, които за нас са важни да бъдат постигнати или реализирани. Например – смятам, че най-подходящото за мен решение следва да бъде: 1. ново / предизвикателство за мен; 2. да мога да се справя само със собствени сили; 3. да мога да се справя за не повече от седмица; 4. да не се изискват допълнителни ресурси (напр. финаси) и т.н. След това на всеки критерий се поставя тежест, т.е. оценяваме го колко е важен за нас и поставяме по-висока стойност, ако е по-голяма важността му за нас. След това взимаме едно от набелязаните решения и го оценяваме по критериите, задавайки си въпроси от типа “Това решение ще бъде ли предизвикателство за мен?” – ако отговорът е да – можем да му поставим една точка, а ако е не – нула точки. Накрая умножаваме точките по тежестта им и сумираме резултата. След това преминаваме към оценката на следващото решение. Накрая се очертава едно или две решения с водещ резултат. Ако повече от едно решения са с равен висок резултат, можем или да добавим още някой критерий в оценката и да проверим има ли очертал се фаворит измежду решенията или да се възползваме от по-интуитилните методи.
II. Интуитивни методи за избор / взимане на решение
Един от по-известните интуитивни методи е Изтегляне на решение. Можете да изпишете отделните решения (или само да ги номерирате) на листчета, да разбъркате листчетата и да изтеглите едно от тях. Вече не е толкова мистичното твърдението, че човешкият мозък обработва много повече информация, отколкото достига до нас и съответно осмисляме. Част от информацията остава при него. Често той вече знае кое решение е най-подходящото. Въпросът е да ни го “каже” по някакъв начин. Това може да ви звучи невъзможно, но мозъкът ни проследява толкова детайли, че при разбъркването на бележките той продължава да знае коя бележка какво съдържа. Няма нужда да ставаме факири и да се учим да чуваме цялата тази информация от него. Въпросът е да му дадем шанс да ни “подскаже” какво е нашето решение. Изтеглянето на листче е един от тези начини.
Подобен е случаят с хвърлянето на монета (ези-тура), тегленето на клечка, карта и т.н.
Същият принцип е и при Търсенето на “знаци”. В този случай се настройваме, че през следващият (например) половин час ще се оглеждаме и ще търсим знак, който да “наклони везните” в една или в друга посока. Принципът е същият, защото ние виждаме и осмисляме това, което ни подава нашият мозък.
Лично аз, като човек с интуитивен темперамент, съм склонна да уважавам тези методи. В същото време смятам, че ако се приучим само така да взимаме решения, има опасност да станем малко лениви в осмислянето и дори в поемането на отговорност за взетото решение. Някои хора вярват, че знаците се “пускат” от съдбата или от висш разум. Нищо не е доказано или отречено, затова и аз няма да го правя. Това, което е важно, е да не забравяме, че отговорността си е наша. По същия начин може да ни съветват наши близки, учители или консултанти, могат да ни дават примери, да ни подкрепят в процеса на вземане на решение, но след като решението е взето, отговорността си е наша и никой друг не може да я носи вместо нас, защото НИЕ взимаме решението и то касае НАС. Това е част от зрелостта ни.
Следващият път ще поговорим за четвъртия етап за излизане от безизходицата – Задействането. До пак!