С този пост слагам началото на нова секция в блога – ще я нарека “Новите професии”. В нея ще представям професии, които са новосъздадени, както и такива, които още не съществуват, но ми се струва, че биха имали бъдеще. Вълнувам се много, защото да се опитвам да прогнозирам е едно от любимите ми занимания, като тук не изключвам фантазирането и мечтаенето.
Ето я и първата професия, която ще представя – тя още не съществува, но от личен опит бих казала, че ще е много полезна.
Консултант по отглеждане на деца
Как ми хрумна идеята – Като млада (не по възраст) майка на близнаци установих колко сериозно е навременното приучаване към дадено умение. Лично аз изпуснах момента с приучаването към самостоятелно хранене и пиене. На хоризонта се задава свикването да се ползва гърне и се чувствам доста несигурна въпреки многото информация в интернет и от близките ми. Всъщност, от прочетеното в интернет разбирам най-вече за възможните грешки и тежките последици след това, което ме прави още по-неуверена. А съветите на близките са от дистанция и отнесящи се не за моите, а за техните деца. Така установих, че имам нуждата някой да дойде на място, да види моите деца и спрямо тях да ме посъветва кога и как точно да започна да прилагам даден подход за приучаване.
Съществуващи професии, база за новата – Донякъде дейностите по тази професия до момента се споделят между педиатър, акушерка, родители на младите родители, техни приятели, които вече са отгледали деца, литература по темата – книги, списания и т.н., психотерапевти и доколкото също е нова професия – лайф коуч специалисти.
Области на експертност – акушерство, поведенческа психология, личностно развитие
Основна цел на консултанта по отглеждане на деца – да подпомага родителите с идеи как да стимулират промени в поведението на децата за постепенното им въвеждане в света на възрастните.
Например – усвояването от децата на основни умения като сукане, приемане на твърда храна, самостоятелно хранене с прибор, пиене на течности с шише и чаша, ползване на гърне, пълзене, ходене, говорене, изпълняване на социални ритуали като здрависване, помахване за довиждане и т.н.
Възможен е и по-разширен вариант на професията, който освен възпитанието на децата, да включва и помощ на родителите при справянето с новата им житейска роля – осъзнаване, овладяване на депресии, гняв, обърканост, отчуждение, апатия, умора и т.н. В този случай се добавя експертността на лайф коуч / психотерапевт.
Конкретни дейности – посещение в дома, наблюдаване на децата, задаване на въпроси и на база установената специфика, даване на насоки и идеи на родителите как да постигнат дадената подцел, дистанционна подкрепа, последващо посещение за отчитане на промяната, поставяне на нова подцел.
Подходът може да бъде чрез обучаване на родителите в това как да приучават децата на даденото умение, а не чрез директно обучение на децата (второто ми се струва по-трудно заради отпускането на децата, а и по-обвързващо с конкретния консултант).
За кого ще е подходяща тази професия – Според мен задължително ще бъде съветващият да е бил вече родител, за да разбира добре гледната точка на родителите, а също да може да споделя личен опит.
Може да се превърне в начин на реализация за майки, които са избрали да останат домакини и имат нужда от занимание на непълно работно време. Всъщност, защо не и мъже, които са били активни татковци при обучението на децата си.
Как може правно да се реализира професията:
- Може да е на доброволен принцип и да е безплатно като услуга. В този случай правно ще се разглежда като занимание, а не като професия. Може например, да се създаде движение, подобно на лигата за кърмене с обучение и членство;
- Може да се оформи като професия, да се създадат стандарти и да се издава сертификат за познаване и овладяване на заложените стандарти. Издаването може да се извършва от институция, която обучава както е обучението за кариерни консултанти от Job Tiger (отделено в Tiger club) или от професионална асоциация както е асоциацията за УЧР или пък от национална институция.
Заплащането в случай, че говорим за професия може да е:
- платено от самите семейства, както е с ползването на психотерапевт, зъболекар, водопроводчик и т.н.
- да се поема от държавата като част от майчинските, а самите консултанти да са служители на държавна институция.
Как ви се струва да работите нещо подобно? Според мен, ако човек вярва, че правилното обучение на децата е важно и стойностно, то такава професия би била извор на вдъхновение и даваща усещане за реализация.