Материал за приложението Кариери, в-к Капитал: Какво да правим след като са ни уволнили?

Едва ли има много хора, които биха споделили с радост и умиление свой спомен, при който са получили известие от фирмата си, че вече не са желани на работа в нея. А като добавим и това, че подобно нещо може да ни се случи като подарък за началото на Новата година, направо може да го оценим на 10-ка от 10 степенната скала на неприятните събития в живота ни. И все пак това е възможно… не сме застраховани, че подобно нещо няма да ни се случи точно на нас. Като се замислим, никой не ни е обещавал, че живота ни ще бъде само приятни изживявания и щастливи стечения на обстоятелствата.

И така, ако на нас вече ни се е случило подобно нещо, какво можем да направим оттук нататък?

Първата много важна стъпка, която трябва да предприемем е да надмогнем горчивината и да излезем от ролята на “жертвата” в собствените си очи. Вероятно тук ще си кажете – много им е лесно на хората, които не са в това състояние да съветват, но как да стане това на практика? В случая, мога да споделя собствен опит – по време на моя реализация (преди 4 години), най-неочаквано бях информирана по средата на месеца, че от първо число на същия месец вече не се водя на трудов договор във фирмата, съответно няма защо да очаквам и някакво възнаграждение. Казаха ми, че мога да спра да идвам на работа от деня, в който ме уведомяват и ако искам да предявявам някакви претенции, спокойно мога да го направя (осигуряваха ме на минимална работна заплата), но като личен съвет от тях– по-добре да не опитвам. Неприятно звучи нали? На 29 години, без никакво предупреждение и време да се свикне с неприятната новина и новата ситуация. В този момент най-тежкото за мен беше не толкова това, че нямам работа, колкото усещането, че не съм достойна да работя, защото не съм успяла да спечеля желанието на работодателите да желаят оставането ми. И колкото да е нелогично на пръв поглед, но ми се струва, че най-голямата болка и блокаж идват от неувереността и чувството, че не сме достатъчно добри, а не толкова от гнева към несправедливостта. Точно неувереността може да ни вкара в състояние на страх да опитаме каквото и да било друго, защото вече не си вярваме. В моя случай, наред с гнева към организацията и определени хора, там някъде, вътре в мен, се чувствах виновна, обвинявах се, че съм можела още, или че явно не съм достатъчно талантлива. Напълно е възможно, при други хора, балансът да е обратен – да преобладава гнева, но и в двата случая, най-честа последица е да изпаднем в състояние на нищо-не-правене.

Мога да си представя, ако в онзи момент някой беше ми беше казал “Първата ти стъпка е да пренебрегнеш страха и горчивината” как само щях да му се “зарадвам”. Лесно е да се дават съвети, особено, когато човекът не е лично засегнат.

И от тази позиция, разбирам, че всичко това е ужасно трудно, но си мисля, че останем ли в това състояние, най-вероятно ще последва бъдеще, което няма да е в наша полза. Само си представете както сте в състояние на гняв или самообвинение и неувереност, като отидете на интервю, какво послание ще излъчите към работодателя? Бихте ли се наели такива каквито се чувствате в момента, ако бяхте човека водещ интервюто? Може би ще е добре да се опитате да промените първо вътрешното си състояние.

Как да го направим на практика? Как да преглътнем горчивината и да продължим напред?:
Ще споделя малко разсъждения, които е възможно да ви помогнат по пътя на пожелаването да се справите със ситуацията. Вероятно не всички ще ви докоснат, но пък хората са различни – различно мислят, различни неща ги мотивират:

– Можете да приемете, че всичко това, което се случва с вас, може би не е лично. В края на краищата – работодателя иска да оцелее компанията. За него отделните хора са само доставчици на труд. Ако трябва да спаси кораба, ясно е, че ще е готов да се лиши от някои хора, та дори и тези хора да сте Вие самите.

– Можете да си помислите, че това, което ви се случва, не се е случило само на вас. Това, че и други хора страдат вероятно няма да ни подейства чак толкова добре, но поне ще ни извади от усещането, че само ние сме жертви на ситуацията.

– Можете да си помислите, че е можело да бъде и още по-зле. Това също не е най-силния начин за самомотивация, но е самата истина. Понякога забравяме колко по-лошо би могло да бъде и че дори и в още по-лоши обстоятелства бихме се справили (или дори – вече сме се справяли).

– Можете да се замислите дали бихте искали да останете в компания, където явно не държат достатъчно на вас, че да се лишат от вас при първа опасност. Вероятно не сте намерили все още “вашата организация и вашето място”. Защо да не го потърсите сега?

– Можете да си кажете, че няма да се заблуждавате, че състоянието, в което сте изпаднали е едно приятно състояние, но и да добавите, че все пак можете да направите нещо, за да го промените – можете да решите накъде да продължите. Можете да обърнете нещастието в добра възможност. Спомняте ли си поговорката “Всяко зло за добро”?

– Можете да си повтаряте, че само вие и никой друг на този свят не е 100% отговорен и длъжен да прави нещо точно за вас – ако не направите “нищо”, по-добре очаквайте “нищо”. Нашият живот си е наша отговорност. Ако след като сме се спънали и сме на земята, не положим усилия да се изправим, никой не е длъжен да ни вдига на крака. Съвсем възможно е да прекараме остатъка от живота си на земята. Искате ли го?

– Можете да осъзнаете, че във всяка ситуация (особено тези, които ни касаят лично) има неща, които не зависят от нас, но има и неща, на които можем да повлияем пряко (напр. вие вероятно не можете да върнете времето назад в момента преди да ви уволнят или пък да спрете финансовата криза, но можете със сигурност да помислите какво да правите с живота си оттук нататък, след като всичкото това Ви се е случило и можете да изберете къде и за какво да подадете кандидатурата си, да изберете бъдещия си работодател. От Вас зависи и да го направите – Вие, никой друг.

Пишейки всичко това, разбирам, че ще е трудно и много болезнено. Аз самата излизах от това състояние месеци наред, дори след започването на следващата ми работа, но вярвам, че ако не бях изтърпяла всичко това, ако се бях опитала да се “скрия” от проблема, да се отпусна, да се оставя някой друг да поеме отговорност за моето състояние, сега нямаше да се чувствам напълно преодоляла тази неприятна случка от живота ми и вероятно цял живот ще изпитвам страх от това, че може да се повтори.

Това е все едно да изтърпим болката при лечението на един зъб. Ако бягаме от болката, давайки си болко-успокояващи и в същото време бягаме и от зъболекарите, които с машинките си могат да ни донесат още болка, ние не лекуваме зъба и един ден може да се наложи не само да го извадим (защото сме го убили с отказването да се погрижим за него), но и да понесем и допълнителни сериозни последици. И все пак, в края на краищата – кой обича да ходи на зъболекар?

Готови ли сте вече да се изправите срещу страха и болката? Готови ли сте да лекувате състоянието си? В случай, че установите, че ви е трудно да преодолеете обидата, болката, страха и другите неприятни емоции сами, по-добре, преди да правите нещо друго (да преминете към следващите стъпки), да се обърнете към терапевт или приятел, на който можете да разчитате и който е готов да играе ролята на терапевт за вас.

А ако усетите, че имате силите, волята и желанието – значи е време за втората стъпка:

2. Да планираме и да намалим риска: Вие сте в особено състояние – нямате работа. Вероятно ще ви отнеме някакво време отново да започнете да ходите на работа и да получавате отново възнаграждение. Най-добре е да знаете какво време можете да си позволите да търсите следващата си работа, така че, хем да не се стресирате и пресирате излишно, хем да сте наясно колко зло е злото:

– Вижте с какви спестявания разполагате (вие и семейството ви);
– Помислете има ли хора, на които можете да разчитате финансово, в случай на крайна нужда (дори можете да поговорите с тях по този въпрос);
– Помислете имате ли някакви очаквани доходи, които ви предстои да взимате (наеми, заеми, които сте давали, дължимо от настоящия ви работодател или нещо друго);
– Изчислете какви биха били разходите ви, ако не работите, а сте в условия на търсене на работа (вероятно част от постоянните ви разходи ще намалеят – като храна, път);
– Сега преценете колко време бихте издържали със собствените средства, с помощите от близките и с очакваните приходи.

• Ако сте успели да си гарантирате поне един месец, значи имате повече от достатъчно време, стига да не се отдадете на бездействие.
• Ако времето, което се получава е значително повече (напр. 3-5 месеца), значи можете да отпуснете усещането за спешност и криза и спокойно да потърсите едно добро следващо място за вашата реализация.
• Ако пък не можете да се справите и за месец – нямате нито спестявания, нито някой може да ви помогне, то поне знаете точно колко зло е злото и с какво време разполагате. Знаете, че сте в криза. Бих Ви посъветвала тогава да ползвате услугите на Бюрата по труда, на кариерните центрове, на фирмите за подбор или на някакви безплатни подпомагащи фондации, асоциации и т.н. или да се обърнете към свои близки, които могат да ви подкрепят и да мислят заедно с вас, търсейки бързо и ефикасно излизане от ситуацията ви.

3. Какво търсим? Преди да започнете да търсите работа, е добре да знаете какво точно ще търсите. От този въпрос може би ще дойде и отговора на въпроса “Как да търсим работа?”.

Сега е моментът да се замислите дали искате да продължавате да работите точно това, което сте работили или е време за някаква промяна. Можете да се запитате:
– Харесваше ли ви работата, чувствахте ли се добре, на място?
– Искало ли ви се е да работите нещо съвсем друго или пък само част от това, което правите в момента?

Замислете се и си отговорете! Това, че не по ваша воля си търсите работа не означава, че нямате право на избор към нещо по-добро и по-приятно точно за вас.

Ако вече сте решили какво ще търсите – същата работа, работа, която включва част от задълженията ви досега, но включва и нещо различно или работа, която няма нищо общо с това, което сте правили, то е време да решите какви условия и работодател са предпочитаните от вас:
– Заплащането е само едно от условията на една работа;
– Местоположението може да се окаже важно за вас (особено, ако сте млад родител и ви се налага да водите детето на градина, училище и т.н.);
– Мащаб на фирмата (голяма, малка);
– Типът на бизнеса (чужди представители, българска компания);
– Стилът на управление и фирмена култура (по-авторитарен, ясно структуриран или по-ориентиран към човешкото и човешките взаимоотношения, с по-размити права и отговорности).

Всичките тези отговори могат да ви помогнат в определянето на посоката – към каква професия да се насочите, към какви работодатели и най-вече – от какво да бягате, защото се знае, че няма да се чувствате добре.

4. Как да търсим? Ако вече знаем какво търсим и какъв е типа на работодателя, бихме могли да си построим план за това как да си търсим работа.

– Отделете време да актуализирате своето CV. Възползвайте се от съветите, които предоставят порталите за работа по отношение на това как да напишете добре своето CV. Можете също да се обърнете за помощ и към кариерен консултант или ваш познат, който добре се справя с такива задачи.
– Една от най-ефективните стратегии (не само при нас, в България) е да използваме личната мрежа от познати и да ги уведомим за това какво точно търсим, към какви работодатели сме се ориентирали (дори би било добре да се замислите за имената на такива работодатели, при които бихте работили и да ги споменавате). Повечето ни познати работят някъде. До тях достига свободно някаква информация. Напълно възможно е да се попадне и на информация за работа, която е много подходяща точно за вас. Колкото по-прецизно е посланието за това, което търсите, толкова по-вероятно е вашите познати лесно да се досетят.
– Можете да разгледате обявите в интернет и да кандидатствате по най-интересните за вас. Особено, ако вече знаете какво искате, знаете и какви условия и работодател предпочитате, така че бихте могли да прецените кои обяви са интересни за вас и кои са неподходящи.
– Можете да пишете директно до компаниите, които сте сигурен, че ви харесват, като обясните прецизно в писмото си (можете да го оформите като мотивационно писмо или дори само го напишете в общата част на писмото до тях) защо считате, че ви харесва дадената компания – това може да създаде по-специално отношение към вашата кандидатура.
– Можете да пуснете своята обява в портал/ите за работа
– Можете да посетете компании за подбор или бюра по труда и да споделите предпочитанията си

5. Да действаме! Ако сте стигнали до тази стъпка, това означава, че вече имате желание да действате, знаете с какво време разполагате, знаете какво искате, имате подготвени документи, знаете как да търсите. Остава ви да действате.

Ето няколко важни неща, които е добре да помним след като се събудим сутринта на първия ден от нашето време за действие:
– Помнете – търсенето на работа също е работа, която има работно време, дейности, качествено извършване и довеждане до край на работата. Направете го с воля и хъс!
– Поставете си време (спокойно можете да си го наричате “работно време”), през което ще вършите планираните действия за търсене на работа (напр. всеки ден, от 09:00 ч. до 18:00 ч.);
– В работното време включете грижата за външния ви вид, за подготовка на документите ви, за посещения при работодателя, за разговори с близки, на които да споделите, че търсите точно определена работа и всичко друго, което касае намирането на нова работа.
– Оставете си време за почивки, за обяд. Поддържайте се в добро физиологично състояние;
– В началото на всеки ден (след като започнете) отделете първите минути (или час), за да решите какво ще правите през деня (ако можете, планирайте цялата седмица напред и сутрин само си припомняйте планираното за точно този ден);
– Ако в един момент установите, че не се чувствате добре, дайте си време за почивка, но ако състоянието ви не се подобри за повече от един ден, обърнете се към лекар, но и към терапевт или близък човек, който може да играе тази роля, защото много вероятно би било състоянието ви да се е влошило заради вътрешното напрежение (стрес), съпротиви, страхове и т.н.

В заключение: Животът продължава. Вложете цялата си страст в това да излезете от състоянието си (вътрешното и външното) и помнете, че което не ни убива, ни прави по-силни, а в случая – по-осъзнати, по-самостоятелни, по-успешни. Защото успехът и да сме успешни, всъщност е да постигаме това, което сме поискали.

Желая ви го от сърце!

Материалът е разработен по искане на приложението Кариери към в-к Капитал,
автор Светлана Мутафчиева, Януари 2009 г.

споделете тази публикация
Share