Наричам го упражнение по самоувереност „Три неща, с които се гордея”. Открих го в книгата на Лоран Гунел ”Бог пътува винаги инкогнито”, който освен писател е и психолог, специалист по личностно развитие, вдъхновен от и подкрепящ техниките на НЛП. (тук можете да се запознаете с негово интервю).
Книгата ми бе подарена и препоръчана от една страхотна дама – клиент на Кареа. Освен интересния сюжет, писателят е вмъкнал различни похвати за личностна промяна. Подходът му може да се опише като “промяна чрез революция”, т.е. ако нещо те плаши, насочи се точно към него и то в пъти повече, отколкото ще ти се случва в “нормалния” ти живот. След като го преодолееш, ще ти се струват “песен” по-леките изпитания. Като цяло намирам този метод за по-“мъжки” (пътят на `война, който се изправя срещу “змея”), но и аз самата вярвам, че в някои случаи това е най-ефективния начин.
Тук ще споделя едно от упражненията, което ме изуми с простотата и бързия си ефект. Приложих го върху себе си за няколко дни. Резултат отчетох още от първия път. Струва си да го опитате. За да не изопача идеята на упражнението чрез преразказване, ще цитирам директно автора. Извадката е от стр. 161-162 на книгата му “Бог пътува винаги инкогнито”. Напътствията са към главния герой от човек, който играе ролята на негов ментор. И така…
“Най-напред трябва да знаеш, че ще ти дам задача, която трябва да изпълняваш всеки ден, в продължение на сто дни. Защо толкова много ли? Не се създават нови умствени навици от ден до пладне. Ако изпълняваш възложената ти задача само една седмица, това няма да послужи за нищо. Абсолютно за нищо. Необходимо е да я впишеш във времето, като я повтаряш достатъчно дълго, за да може ефектът да се вгради в теб… Много е просто. Всяка вечер ще отделяш две минути за преосмисляне на изтеклия ден и ще записваш три неща, които си извършил и с които се гордееш… Изобщо не става въпрос за доблестни неща. Може да е нещо съвсем дребно и не непременно в работата. Може да си помогнал на някой слепец да пресече улицата, когато си бързал за някъде. Може да си обърнал внимание на продавача, че ти е върнал по-голямо ресто, или пък си казал на някого колко се възхищаваш от него. Разбираш ли, може да е нещо съвсем незначително, стига да се гордееш с него. Впрочем не става въпрос задължително за действие. Може да си доволен от начина, по който си реагирал, от това, което си усетил. Горд от това, че си запазил спокойствие в ситуация, която обикновено те ядосва…
В действителност, няма чудодейно решение, за да придобиеш отведнъж увереност в себе си. Погледни на поверената ти задача като на смалка снежна топка. Пускам я от върха на планината и ако достатъчно дълго време си с нея, вероятно тя ще нарасне и накрая ще предизвика лавина от положителни промени в живота ти… Тази задача ще те накара да осъзнаеш всичко добро, което вършиш. Малко по малко ще се научиш да насочваш вниманието си към своите качества, ценности, към всичко, което те прави добър човек. Постепенно чувстото за собствената ти ценност ще се впише в теб, докато се превърне в увереност. Тогава никаква атака, никаква критика, никакъв упрек не ще успеят да те разколебаят. Тези неща няма да те засягат и дори ще можеш да си позволиш лукса да прощаваш и да изпитваш състрадание към твоя нападател.”
Какво ще кажете?
Всъщност, не казвайте нищо. Опитайте го поне веднъж и тогава кажете.
Успех!
Прекрасна книга! Много се радвам, че и ти си я харесала.
На епизода с разнасянето на кошера до лавандуловото поле и лафа за Нутелата съм се смяла с глас и до сълзи :))
п.с. Ти самата преди доста време ми беше дала препоръка, подобна на тази в горния пасаж. Мисля, че успях да го превърна в навик, и мога вещо да пристъпя към това от книгата :))
Благодаря ти, Рали за споделеният опит! Понякога си мисля, че идеите за това как да се правят нещата се раждат в много глави едновременно и знанието някак идва при нас по един или друг път. Важното е да можем да го “видим”, разпознаем като ценно и да сме готови да го приложим, както е случаят при теб ;).
Пиши, ако приложиш още нещо от книгата.