Преди година разказах в няколко поста за това какво за мен е личната мисия, какви видове има, как се създава, как да се настроим за формулирането й, как да изведем основните си житейски цели след като вече имаме мисия.
Време е да продължим напред. Имаме мисия и основни житейски цели. Следващата стъпка е да формулираме по-конкретните си цели.
Отделните конкретни цели може да разгледаме като формулирани детайлни намерения, чрез които можем да постигнем дадената основна житейска цел. В повечето случаи те са достатъчно системни, така че да ги разглеждаме като отделни проекти. Ще използвам същия пример от предишните постове за мисията. Моята мисия е “да помагам на хората да откриват тяхната най-добра реализация”. Една от основните ми житейски цели е “да извършвам кариерно консултиране”. За да предоставям услугата кариерно консултиране следва да съществува организация за кариерно консултиране, затова си поставям за по-конкретна цел 1. създаването, развитието и утвърждаването на фирма Кареа. Ако искам в цялата страна да има възможност за индивидуално кариерно консултиране, следва да предам този бизнес на хора от цялата страна, т.е. друга по-конкретна моя цел би могло да бъде 2. подготвянето и реализирането на франчайз или друга алтернативна система за мултиплицирането на развитата вече кариерна практика и опит. А за да може да достигнат усилията ми до всеки човек, който има нужда моите мисли и опит, следва да планирам 3. написването на книга/и за кариерата и реализацията, което би било още една по-конкретна цел, също 4. създаването и поддържането на блог за кариерно консултиране.
След като вече сме формулирали конкретните си цели, може да се вгледаме в тях и да преценим как да ги разположим във времето и една спрямо друга. В моя случай е повече от ясно, че е добре да започна с кариерната практика и създаването на фирма, през която да предоставям консултирането. Едва след това мога да мисля за обобщение на натрупан опит и предаването му на други кариерни консултанти или в книги. И четирите посочени цели могат да се разглеждат като отделни проекти, които съдържат отделни стъпки, за да се реализират. Както всеки проект, така и в случая планирането на реализацията изисква да се обмисли от какви ресурси имаме нужда, за да се реализира. Под ресурси разбирам – знание, средства, други хора, финанси, материални ресурси и т.н. Осигуряването на отделните ресурси може да се оформи като отделна стъпка/и (задача/и). След такъв по-обстоен преглед, може да се пристъпи към същинското планиране. Един добър инструмент за планиране може да бъде мрежовия график, друг подходящ инструмент са мисловните карти.
Ползвайки или не някой от инструментите за планиране за отделните цели ще достигнем до по-голяма дълбочина и детайлност по дадената цел. Така може да си направим план за 10-20 години напред, а може и за повече или пък по-малко. Въпрос на избор на хоризонт. За някои хора 3 години вече са много, за други 15 са твърде малко. При разполагането на целите във времето е важно да положим началото и/или краят на постигането им и да сведем целите до още по-голяма конкретност, отговаряйки си например на въпроса “за следващата една година по тези цели какво ще постигам”. В случая тази година по целта “създаване, развитие и утвърждаване на фирма Кареа” ще утвърдя организацията и ще разширя екипа й. От това следват задачи и приоритети за годината, които да ми помогнат постигането на целта, която съм си поставила.
В заключение ще кажа, че е изключително важно да не спрем само с извеждането на личната ни мисия. Ако тя остане, без да доведем процеса до основни житейски цели, до по-конкретни цели и подцели, стъпки и задачи, свеждайки решенията си до това какво ще правя през тази година, през това полугодие, през този месец, може да се каже, че мисията ще е свършила не повече от 10% от ролята си и съответно толкова ще е ползата за нас от наличието й. Затова, смело напред и не спирайте преди края! Ако успеете, наградата си заслужава. Знам го от собствен опит.
/публикувано за първи път в S&S blog, 30.04.2011/