Как обикновено решаваме да си сменим работата? Като ни “накипи” – дълго време търпим нещо, което не ни харесва, и в един момент си казваме “Е, не мога повече така!”. Тогава мотивацията, отношението и ентусиазмът към настоящата работа са далеч под нулата – ние ги “мразим”, не можем да понасяме вече нищо. Не можем да се накараме сутрин да отидем на работа. Всичко е ужасно.
Мислейки си “напълно заслужавам нещо друго” и ползвайки силата на генерираната вече негативна енергия, се впускаме на пазара с голямата надежда, че ще ни сполети щастието – най-накрая ще попаднем на отлично предложение за работа. Подготвяме набързо описанието на досегашния си опит (въпреки, че ни е неприятно въобще изобщо да мислим за това, което извършваме в момента) и започваме голямото четене на обяви, пращане на CV-та, явяване на интервюта, чакане.
И… Не се получава. Или не ни викат на интервю – дори не се обаждат, за да кажат какво не е наред, или ако отидем на интервю, след това мълчат.
Познат ли ви е този сценарий?
По такива поводи често правим срещи в Кареа. Обикновено ме питат “какво не ми е наред? – имам образование, опит, ето документите – защо не мога да си намеря работа?”. Не са малко и случаите в Кареа, при които вече сме започнали проект за откриване на най-подходяща професия, но човекът не може повече да “издържа” в работата си и е готов да прекъсне временно, за да намери “каквато и да е нова работа, стига да не е това, което работя в момента”.
Започнах този пост, мислейки си за тези случаи и за наскоро наученото от една книга “Магията на мащабното мислене” – по-точно от една глава на книгата, която касае самоуважението. Ще се опитам да обобщя напътствията, с които може да се повишат шансовете за интервю и започване на работа. Кратичка, но ключова, според мен, се оказва тази промяна, за която ще споделя сега.
Това, което си взех от книгата, беше казано във връзка с повишаване на самоуважението с подход “отвътре-навън”. Съветът, който беше даден, ми се стори много полезен, особено да се прилага когато вече имаме намерение да напуснем работа. Съветът е да се взрем в нашите занимания и да открием важността на това, с което се занимаваме в момента. Като забележете – това не означава да ги харесаме, а да видим важността им, да започнем да уважаваме действията си.
Какъв е смисълът от това да търсим важността на настоящата ни работа, когато искаме да я напуснем? Ще споделя малко лични разсъждения в полза на този подход, които може би ще ви дадат достатъчно основания, за да го опитате:
– виждайки важността й, ние подсъзнателно ще спрем да се подценяваме като хора, които са я извършвали и продължават (все още) да я извършват. Тук бих обърнала внимание на това да се опитате да направите разграничение в мислите си между “важно, полезно” и “харесвано, желано”. Напълно е възможно към момента да не харесвате нещо, което правите, но това не променя неговата степен на важност и полезност – тя си остава същата, каквато е била и по времето, когато сте харесвали това, което правите.
– да “видим” важността е определена настройка на ума, тя ни помага да съзрем по-голямата картина (да се погледнем отстрани), да повишим съзнателността, с която гледаме на работата си. Ще дам един много базов пример – работа на метач от “Градска чистота”, който сутрин рано мете бул. Витошка в София. Едно е да възприемаме работата като физически действия по измитане – работата на открито и с ниско заплащане, неквалифициран труд. Друго е да възприемаме работата като възможност да се направи улицата по-чиста и приветлива – за всички работещи и разхождащи се хора. Или дори – като шанс да внасяме ред и красота в заобикалящия ни свят. Може би ще ви звучи малко в повече романтично, но само си представете кое отношение би ви помогнало да имате повече самочувствие, ако ви се наложи да изпълнявате временно точно тази работа.
– когато гледаме на работните ни действията като на важни, е много по-вероятно да започнем да ги правим по-качествено – съзнателно или подсъзнателно да се стремим към подобряване на това как извършваме работата си. Хрумват ни идеи и предложения, експериментираме, а дори може работата да ни увлече временно (или постоянно). В такава ситуация е възможно да бъдем “забелязани” и да получим възможност да сменим позицията си вътре в компанията, в която се намираме. Това също е добър начин за развитие на кариерата и много по-лек от гледна точка на промяна, търсене на работа и т.н.
– когато уважаваме това, което извършваме и разбираме важността му, е много вероятно да го представим от по-подходящ ъгъл в CV-то си, а и след това – по време на интервюто. Помислете колко много време всъщност се отделя на разговор за последната работа. Хората, които правят подбор обикновено чуват не само предаваната информация, но търсят и скритото отношение – а то се показва с избора ни на думи, интонацията ни, паузите, недоизказаното, езикът на тялото. Едва ли сте толкова добри актьори, за да замаскирате лошото си отношение към работата си. По-добре е да промените отношението си, нали?
Защо им е важно на интервюиращите да разберат отношението ви към последната работа и работодател? – защото отношението показва как мислим, а не само дали си е струвала тази последна работа и дали работодателят е бил коректен. Начинът на мислене е това, което ще вземем в новата работа със себе си и ако мислим негативно, подценявайки това, което ни се дава да правим и търсейки основания за недоволство от работодателя си, средата, условията, колегите – ние винаги ще намерим такива. И не след дълго, ще говорим същото за новата (вече настояща) работа, оплаквайки се от живота и късмета ни да попадаме все на такива.
А всъщност всичко е в начина ни на мислене, което определя и отношението ни.
Не се променя толкова бързо и лесно мисленето ни, но ако имате желание, според мен едно отлично начало би било да започнете с упражнението да “видите” важността на това, което вършите в момента.
Ако се затруднявате – насреща съм да ви помогна с друга гледна точка.
Успех!
P.S. А ако решите да дадете още един шанс на настоящата си работа, можете да се запознаете със статията – “Как да заобичаме работата си отново?”.