Работата ми писна. Ами сега?

Karea-blog-rabota-pisna

Да кажем „писна ми” е израз на емоция, която често се свързва с думи като разочарован съм (очаквах нещо друго); не съм доволен, не съм щастлив.

Как се достига до състоянието „писна ми”? – Често ние „търпим” повече отколкото можем и когато достигнем до насъбралото се състояние на „писна ми” вече много от струните са скъсани, много от основанията за това да се откажем, да сме ядосани или огорчени са насъбрани.

Обикновено всичко започва много невинно с отбелязването на една-две такива основания. Ние не се и замисляме дали да реагираме – често си казваме „какво пък толкова – това е изключение, няма да му обръщам внимание”. След това, обаче идва момент, в който несъзнателно започваме да събираме „основания” под формата на поредния пример и доказателство, че имаме право да се гневим. И така неусетно ние се довеждаме до емоционалното състояние, при което ни се струва, че връщане назад няма. Дори нещата да станат вече точно такива, каквито ги искаме, ние сме толкова разочаровани, че трудно ще забравим.

Когато подсъзнателно ние вече сме приели мисълта, че „тази работа също не е идеалната”, „пак попаднах на неподходящ работодател”, „всичко се повтаря както с предишните ми работи” и други подобни, отделните поводи започват да нямат значение, стига да „доказват”, че ние сме прави в предположението. Тогава се започва „търсене и следене” за доказателства. Както вече се каза – често това е напълно несъзнателно и неусетно за нас. Единствено се засилва чувството на гняв и огорчение.

Какви могат да са конкретните поводи за достигане на състоянието? Поводите могат да са разнообразни както за различните хора, така и за само един човек. По-общият и често срещан такъв е:

разочарование от разминаване на действителност и очаквания (изпитване на вътрешна неудовлетвореност)

Тук можем да говорим за споделени или не очаквания. Често като започваме работа толкова искаме да успеем, че забравяме добре да сравним това, което е важно за нас и го очакваме с това, което се предлага на практика от работодателя и е реалност в компанията.

Понякога очакванията ни са в по-неясно състояние дори за нас самите – ние само знаем, че те са в нас вътре и ако нещо не ни харесва, значи не им отговаря. Това е деликатен момент, защото очакванията ни могат да се изменят с времето и нещо, което напълно ни е удовлетворявало в началото, да се окаже неприемливо след време.

Затова е добре да извеждаме очакванията си и да следим промените в тях.

Ако знаем какво е важно за нас, ще разпознаваме и това, което не е толкова важно за нас, съответно – ще можем да правим разумни компромиси. В същото време ще знаем с какво не бихме се примирили и ще можем да помислим за промяна.

Ето защо първата стъпка, която може да се препоръча е :

  1. Извеждане на важните за точно нас очаквания.

Само така ще можем рационално да установим какво ни пречи наистина и е важно да бъде променено.

След това можем да преминем към самите промени чрез стъпките:

  1. Да помислим „какво зависи от мен” – лично да извършим нещо, да обърнем внимание на някой (ръководител или колега), да потърсим решение и да го предложим или нещо друго.
  2. Да набележим какво ще направим, ако не се случи желаната от нас промяна – преразглеждане на важните за нас очаквания, така че да решим дали не сме готови да направим компромис; да помислим за промяна в позицията ни във фирмата (например да поискаме да ни преместят); или за промяна на фирмата (да започнем да търсим работа).

Други примери за „причини да ни писне” могат да бъдат:

– лош микроклимат, заядливи колеги

– непоносимост към шефа

– ниско заплащане

– прекалено много стрес

– разминаване на фирмените ценности и представи за справедливост с нашите лични

– и др.

В някои случаи това са особености, които са били налични още от началото (независимо дали сме ги забелязвали или не), а понякога – те се появяват след настъпили промени във фирмата – смяна на ръководството или политиките, смяна на пряк ръководител, промяна състава на екипа, финансова криза в компанията и др.

Независимо каква е причината за произхода им, можем да преминем през трите стъпки, споменати и по-горе:

  1. Преразглеждане на важните за нас очаквания и отговаряне на въпроса „Настина ли е толкова важно за мен или мога да го приема”.
  2. Задаване на въпроса „Какво зависи от мен”, за да настъпи промяна и
  3. Отговаряне на въпроса „Какво ще направя, ако не настъпи промяна”

Възможно ли е да се отегчим и да намразим работа си поради страничен емоционален проблем?

Цялостното ни състояние може много да влияе – ние сме един човек и е много трудно да отделим работещата ни същност от човека, който е извън работата.

Ето някои от причините, които могат да променят съзнателно или не отношението към работата ни:

– Неяснота накъде вървим и към какво всъщност се стремим (това може да важи и за работата)

– Депресия, неудовлетвореност от постигнатото до момента

– Влошаване на взаимоотношенията с близки хора

– Здравословни проблеми с нас или в семейството

– и др.

В този случай, е добре да разберем за връзката между личното и служебното и за това, че основната причина е извън работата (откривайки коя точно е тя). Да се концентрираме върху разрешаването й, и едва тогава да правим анализ на условията в работата си.

Доколко е важно да не прибързваме с решението си да напуснем работа? – Емоцията е добре да се подкрепи с разум. Както казахме в началото „писна ми” е израз на емоция. Затова е важно да осмислим и най-добре – да изпишем „черно-на-бяло” защо не можем повече да продължаваме така и какво следва да се промени, да оценим след това доколко сме реалистични в написаното и да „заземим” очакванията си при нужда.

Кога е задължително да сменим работа си? Когато установим, че сме станали деструктивни за:

1. себе си – влошаване на психическо ниво и като физическо здраве

2. за работата ни – започнала е да намалява значително увереността ни в самите нас като професионалисти, не изпитваме никакво удоволствие от работата, допускаме сериозни грешки;

3. за останалите – влияем негативно на своите колеги, ръководители, подчинени, но и също на близките ни

Как да направим така, че да изпитваме удоволствие от това, което правим?

На първо място можем да подкрепим осъзнаването, че настоящата ни работа наистина се приближава до това, което искаме – като условия, като действия, като търсени от нас възможности за бъдеще. Това се постига със споменатия по-горе анализ на това какво е важно за нас и сравняването с реалността.

След това, можем да поработим върху следното:

– Да започнем от себе си – да поддържаме своето физическо и психическо състояние чрез грижа за здравето, тонуса и жизнеността ни, а също – живота ни извън работата.

– Да следим какво е отношението ни към работата – как гледаме на нея, какво очакваме

– Да си напомняме, че винаги нещо зависи и от нас

– Да поддържаме професионализма си и така – самочувствието, че се справяме добре. Да се развиваме, да търсим обратна връзка от колеги и ръководители и т.н.

– След като вече сме изписали защо по принцип харесваме работата (защо сме я приели, какво в действията или резултата от нея ни доставя удоволствие), да преглеждаме периодично този списък, за да можем да отчетем навреме промените в нас или в работата и да пристъпим към действие.

spisanie_vsichko-za-jenata-smallматериал, подготвен за сп. Всичко за жената,
части от който е публикуван в бр. 302, 8-21.11.212 г. от Фея Ляскова

споделете тази публикация
Share