18 септември 2010, 14 ч. следобяд.
Един слънчев, спокоен неделен ден. С голямо вълнение отворих вратата на първия посетител – Рали, която ми предложи да дойде по-рано и да помогне за партито. Беше подбрала рецепти за сандвичи и ми беше пратила списък с покупки, който да изпълня. Рали влетя с голяма усмивка на уста и се захвана с приготвяне на сандвичите, без много да се мае. Малко по-късно се появи и Жани, която беше подготвила страхотен десерт и също се включи в трапезната подготовка. Ето, започна се… В следващите 15 минути дойдоха и останалите гости. Аз само се суетях от стая в стая и на практика нищо не правех, защото много се вълнувах. Добре, че никой друг не забеляза това. Беше изключително странно. На едно място виждах хора, с които съм общувала и се познавам от повече от година. Изживяли сме кариерен проект от по няколко месеца, говорели сме си, смяли сме се, споделяни са толкова неща. Всеки един поотделно е много любима Вселена, но днес те бяха там заедно.
В началото разговорите бяха малко сковани.
Така и не успявах да направя добро представяне на хората един към друг, с моята непохватност при по-големи групи, което да подпомогне лекото преминаване към разговор. Добре, че те самите постепенно се опознаха и намериха интуитивно общите си теми. В един момент се събрахме всички в една стая, насядахме и разговорът от частен (двама по двама) се превърна в общ. Пускаха се шеги, хората се включваха с желание. Чак тогава се отпуснах. Ето точно това си представях. А когато по-късно чух да си разменят координати и да си споделят опит по някакви въпроси, си казах, че няма да е само този път.
И така – първото чаено парти се случи. Ще очакваме следващото.