1. Какви са наблюденията ви за поведението на кандидатите за работа през 2009-та година? Предвид продължаващата икономическа криза имаше ли промяна в нагласите им спрямо пазара на труда, работодателите, подготовката за кандидатстване?
Наблюдението ми обхваща хората, които са ползвали услугите на Кареа през този период и няма претенцията за всеобхватност и общовалидност.
Спрямо 2008 г., броят на хората, които се обръщат към Кареа във връзка с подготовката им за търсене на работа, се е повишил два пъти. Обстановката на пазара предполага по-трудно реализиране, което подтиква хората все по-често да се запитват може ли нещо да се подобри в процеса на тяхното търсене на работа и в документите им, с които кандидатстват. Често в Кареа разговорите започват така: „Изпратил съм CV-то си на над 30 организации, но от нито една не ми отговориха. Къде е проблемът и какво мога да направя?”.
В резултат на кризата, хората търсещи работа станаха много по-проактивни и отговорни за самия процес на търсене на работа – все повече се стремят да използват максимума от капацитета на различните канали за търсене на работа; внимателно и съобразено с всяка позиция, за която кандидатстват, подготвят документите си; активно търсят обратна връзка от работодателите (агенциите по подбор), по чиито обяви кандидатстват; прецизно се подготвят за самото интервю като поведение, външен вид и информация; а също – по-търпеливи са по отношение на времето за намиране на нова работа.
Ако мога да обобщя, 2009 година подейства на кандидатите мобилизиращо и създаващо у тях на разбиране и готовност за поемане на отговорността за това, което реално зависи пряко от тях в процеса на подбор – изборът за какво да кандидатстват, търсенето на информация за отворени позиции и представянето им пред работодателя (документи, поведение).
2. Налага ли се промяна на стратегията при търсене на работа в условията на криза? Кои според вас са често срещаните грешки на кандидатите и какво бихте ги посъветвали да променят в поведението си, за да успеят да намерят подходящото работно място – напр. по отношение на каналите за търсене на работа, проучването на пазара и подготовката на документите?
По-голяма прецизност, разбиране и отговорност са може би промените, които ще подпомогнат реализацията ни в условия на криза.
По-голямата прецизност може да я приложим в подготовката си за работа. Първо, да помислим добре за каква/какви позиции ще кандидатстваме, а също за това кои са условията за работа, на които държим. След това да направим стратегията си за търсене на работа, използвайки различните канали (обяви за работа, лична мрежа от познати, вписване в базите на агенциите за подбор, директен контакт с избрани работодатели и др.). Също така, да положим достатъчно усилия при подготвянето на документите ни за работа – да подобрим форматирането, да прецизираме съдържанието, да направим така, че да улесним отсрещната страна в това да намери основания да ни покани за интервю. За този процес се иска повече усърдие и внимателно обмисляне, но си заслужава. Случвало се е клиенти на Кареа да споделят, че се гордеят с новото си CV и им е приятно да го изпращат.
Прецизността може да се пренесе и в подготовката ни преди интервю – в предварителното обмисляне на ключовите въпроси, които ще ни зададат и които ние ще зададем, в подготвянето на цялостната ни нагласа, на външния ни вид и т.н. Прецизни можем да бъдем също в начина, по който комуникираме с работодателите и в точността, която проявяваме при спазването на уговорките си.
По отношение на прилагане на разбирането в търсенето на работа – по-голямо разбиране можем да развием, опитвайки се да “видим” позицията на отсрещната страна. Едно от ключовите нагласи, които можем да поддържаме търсейки си работа, е, че един работодател (особено в условията на криза) търси решение на някакъв проблем и заради това решение е готов да заплати цената от месечната заплата и всички прилежащи разходи, наемайки нов служител. Явявайки се на интервю, ние следва да дадем шанс на работодателя да ни види, като част от това решение. С тази нагласа и с такова излъчване, вероятно, ще подпомогнем вземането на решение в наша полза, но за да задържим това решение в условията на по-голяма конкуренция, следва и в последствие да бъдем част от решението, а не от проблема.
3. В условия на криза според вас кое е по-уместно – човек да настоява да се развива в избраната от него професия, свързана с образованието му, или да бъде по-гъвкав и адаптивен?
Често кризата е повод за някои хора да се замислят дали това, с което са се занимавали (и учили) до момента наистина е най-доброто за тях и дали да не използват кризата, като повод да потърсят нещо още по-подходящо за себе си. В тази връзка в Кареа зачестиха и проектите за откриване на подходящата дейност.
За хората, които вече знаят какво искат и обичат това, което правят, мога да кажа, че това е най-силното им конкуретноспособно качество. Желанието, вътрешната мотивация, привързаността към дадена дейност ни прави активни, надеждни и – рано или късно – много по-добри спрямо другите хора, които я правят само по принуда – за да си “изкарат хляба”, защото в момента не могат да намерят друго по-подходящо и т.н.
От тази гледна точка, съветът и подкрепата, които даваме в Кареа са свързани с това да се положат нужните усилия да се изясни коя работа и кои условия са подходящи за конкретния човек, за да може след това да се насочи точно към тях, проявявайки активност в търсенето, разбиране за времето за реализация и естествено – готовност за относителна адаптивност, но не и крайни компромиси.
4. Имате ли конкретни съвети към хората, които имат силно понижена мотивация на работното място поради продължаващата криза? Подходящ момент ли е да инвестират в развитието си и как точно да го направят?
Ниската мотивация може да има различни източници в условията на криза – например това, че всъщност не харесваме това, което правим, но продължаваме, защото ни е страх, че няма да си намерим друго по-добро в момента или това, че ни е омръзнала точно тази работа и имаме нужда да знаем, че се развиваме или пък от усещането за разнообразие, а в същото време не смеем да заявим желанието си за развитие в компанията ни или да потърсим нови възможности за работа в друга компания.
Възможно е по-малкото работа да ни отпуска и да изпадаме неусетно в апатия (което също е понижена мотивация). А също така е възможно мотивацията ни да е намалена, заради напрежението от непрекъснато заплашващата ни опасност да сме следващите съкратени.
При всички положения, занижената мотивация е симптом, който може да ни накара да се замислим какво се разминава с нуждите и очакванията ни. Следващата стъпка е да приемем това, че мотивацията е наше лично състояние, на което може да влияят външни фактори, но то си е наше състояние (както е тъгата, щастието и т.н.). От тази гледна точка, ние сме отговорни за него и отчитайки занижаването, следва да помислим как да му повлияем, така че да променим ситуацията. Преди време бе публикувана статия „Как да заобичаме работата си отново” – вероятно би била подходяща в случая.
Един много силен лост за възвръщане на усещането, че не си губим времето, че не сме в застой е инвестирането в развитието ни. Какво можем да направим в тази посока – да придобиваме нови знания чрез обучения и/или запознаване с нова литература – можем да инвестираме в средства за обучение и литература (курсове, семинари, допълнителна квалификация), но можем да се възползваме от наличното знание в организацията ни, също така – при нашите приятели, близки, познати или да се обърнем към необятните ресурси на интернет.
Друг път за инвестиране в развитието си е да трупаме допълнителен, различен опит – можем да заявим готовност да участваме в допълнителни проекти, дейности, можем да даваме идеи за такива проекти, важното е да знаем какви нови неща бихме искали да опитваме, за да ги “потърсим” около себе си.
В условията на криза, допълнителната инициатива, мисленето в посока укрепване и развитие позициите на компанията, ще бъде привествано – така ще бъдем по-желани от нашия работодател, ще подпомогнем укрепването на нашата организация и оттам – ще намалим опасността да предстоят нови съкращения, а от друга – ще развиваме портфолиото си от опитности и ще повишим мотивацията си, правейки ежедневието си по-интересно, наситено и различно.
Колкото по-често започнем да мислим като хора, които с действията и мисленето си всеки ден отново и отново отстояват правото си да бъдат важна част от своята организация, толкова по-вероятно е да получим от реализацията си конкретно и като цяло това, което всъщност желаем.
Интервю на Светлана Мутафчиева, въпросите подготви Денислава Симеонова, част от интервюто е публикувано в книжката Моята кариера 2010.