
Търсейки повече информация за споменатия в поста “Отчаянието – трите фактора в мислите ни” Мартин Селигман, попаднах на негова лекция в TED. Изключителен лектор е проф. Селигман, но основното, заради което пиша този пост, е интересното разделяне и обясняване на няколко различни нива на щастието.
Той нарича отделните нива: Приятен живот, Добър живот и Смислен живот. Ще предам с малко думи обяснението му за всяко едно от тях, но си струва и да отделите 20-тина минути, за да да чуете лекцията му.
И така, Приятен живот – това е щастието, което се изпитва от изпълване на живота ни с непрекъсната последователност от позитивни преживявания. Пример, който дава Селигман е животът на холивудските звезди. Това е непрекъснатото изпитване на удоволствиия, смях, развлечения, наслада, може би и приключения с цел още повече наслада. Тези хора (според мен) често гледат на работата и реализацията или като средство за генериране на пари, с които да си осигурят позитивните преживявания, или като на място, което им доставя нужните удоволствия, смях, развлечения.
Другото ниво на щастие – Добър живот – е онова щастие, което се получава когато “намерим себе” си и правим това, в което сме най-добри. Тогава разгръщаме талантите си и силните си страни, потапяме се в това, което правим и се зареждаме от него, а също от усещането, че сме на мястото си, правим нещо, което можем и сме добри. Сър Кен Робинсън обяснява подробно това състояние в книгата си “Елементът”, като го нарича “бъдене в своя елемент” (говори за него и в презентацията си пред ТЕД – 1-ва и 2-ра част). Михай Чиксентмихайи го нарича състоянието “поток”. Това най-често е и темата, заради която хората идват в Кареа – в търсене на отговора на въпроса какво точно е “тяхното нещо”, чието практикуване ще ги удовлетворява и прави щастливи.
При третото ниво на щастие (Смислен живот) също се говори за “потапяне”, но този път в действия за другите, в принос под някаква форма. Това щастие се изпитва от осъзнаването, че се живее за нещо ценно и ежедневно се допринася за него. Става въпрос за нещо, което е повече от дадения човек и от частния му живот – то е за живота, човечеството и т.н. Този тип хора обикновено извървяват свой път в търсене не толкова на талантите си и силните си страни, колкото на своето усещане за тяхната лична мисия. С такива хора също често се срещам в Кареа и ми е изключително вълнуващо да ги подкрепям в тяхното търсене, защото за самата мен темата за личната мисия е много важна.
Както се вижда от описанията, всяко ниво на щастие е специфично и би могло да ни дава различни усещания, но пък и хората сме различни – вероятно всеки от нас ще разпознае и преживее щастието по свой си начин. Затова преди да се устремим към постигането и преживяването му, може би е добре първо да знаем кое е нашето ниво на щастие, което истински ще ни направи щастливи. В отделен пост ще търся отговор на въпроса “как да разберем”.
До скоро!