Началото на годината – подходящо време да поговорим за мечтите си

Karea-blog-dreaming-new-year

Отминаха празниците. Бавно, трудно, но все повече навлизаме в ритъма на ежедневието. Някои са по-забързани и целеустремени, други по-плахи и объркани. Всички сме се вкопчили в някакви задачи и действаме. Но не по еднакъв начин.

Забелязвали ли сте, че някои хора изглеждат като непресъхващ извор на енергия, ентусиазъм и упорство и сякаш винаги знаят какво правят и защо го правят, а други едва дочакват края на седмицата, за да се почувстват добре?

От къде идва разликата? Вероятно от много неща – може би онези енергичните са си такива по природа, или пък са избрали правилната професия, или пък са влюбени напоследък. Причини може да се намерят много и различни, но сега ми се иска да поговорим за една от тях. Тя се нарича Целеустременост.

Специалистите по личностно развитие посочват целеустремеността като една от източниците на вътрешна сила. Пол Вайцвайг я разглежда подробно в книгата си “Десетте източника на силата”. Най-общо можем да приемем, че това е енергия, която се генерира от осъзнаването и преживяването на факта, че ние полагаме усилия за постигането на нашата мечта / цел / визия.

Ползите изглеждат ясни, но как да станем целеустремени?

Целеустремеността като дума има два аспекта – цел и устременост. От тук можем да приемем, че за да станем целеустремени първо е добре да имаме цел, а след това да знаем как да се мобилизираме в постигането й. Днешната среща ще посветя на първата част, свързана с целите, но няма да говоря за това каква трябва да бъде една цел, за да бъде истинска (може да разкажа за това в другата ни среща), а ще обърна внимание на умението ни да поискваме и да мечтаем.

За мечтите и мечтаенето. Звучи лесно, но на практика не е така. Не за всички. В следващите редове ще се опитам да подпомогна хората, които са забравили да мечтаят с идеи как да възвърнат това умение.

И така. Колкото повече порастваме, толкова по-трудно ни е да мечтаем, да се отпуснем и да погледнем отвъд хоризонта. И това е съвсем естествено. За да можем да живеем тук и сега, да сме щастливи и да се отдаваме на ежедневието, е добре да намалим мечтите и фантазиите, които оцветяват първата част на живота ни – детството, но… да ги намалим, а не да ги зачеркнем. Много от нас се чувстват буквално “смразени” от реалността, която няма нищо общо с принцесите, рицарите, вълшебствата. В един момент се оказва, че живеем в свят на длъжностни характеристики, данъци, осигуровки, работно време, лекарства, стрес.

Как в тази реалност да мечтаем, да се осмелим да поискваме? Няма да навлизам в голяма дълбочина, защото има достатъчно литература, посветена на това да ни помогне да се обърнем към детето в себе си и да се научим отново на забравеното умение да мечтаем. Ще дам за пример няколко по-разтърсващи упражнения, които използвам в практиката си на кариерен консултант. Те може да помогнат да отприщите своите желания, които се спотайват там някъде във вас. Прочетете ги внимателно и си изберете това или тези, които най-много ви допадат. След това подходете сериозно и ги направете наистина. Достатъчно е дори едно упражнение да направите, за да почувствате потока на мечтите си. А след това вече няма да имате нужда от упражнения, за да мечтаете:

Упражнението е на Стивън Кови от книгата “Седемте навика на високоефективните хора” – Представете си, че сте на собственото си погребение. Вживейте се максимално в обстановката (хора, атмосфера, емоция). Опитайте се да чуете какво другите си говорят за вас – какъв човек сте били, какво сте направили приживе, с какво ще ви запомнят. Запишете след това чутото. Помислете има ли още нещо, което не чухте да се споменава, а искате да ви запомнят с него. Запишете го.

Още едно упражнение на Стивън Кови от същата книга. Подходящо е за хора, които са по-рационални и подредени – Определете основните роли, които извършвате към момента. Например Син/Дъщеря, Приятел, Работещ, Партньор и т.н.). Опишете какво включва за вас всяка роля. Напишете какво искате от себе си да постигнете (да се развиете) в дадената роля. Опитайте се да съберете или обедините желанията от различните роли. Вижте дали няма противоречия или взаимно изключване между тях.

Това упражнение е на Ричард Нелсън от книгата “Какъв цвят е твоят парашут” – Представете си, че сте се пренесли напред във времето. Присъствате на официалното връчване едновременно на наградите Грами и Нобелова награда. Вие ще бъдете наградени и с двете награди. Вживейте се максимално в обстановката и емоцията. Вижте за какво точно получавате наградите и го запишете.

А ето и едно упражнение от мен – Осигурете си спокойна среда и възможност за записване. Отпуснете се и си представете, че се събуждате от сън, по време на който сте получили амнезия. Не знаете името си, какво работите, къде живеете и т.н. Не помните абсолютно нищо. Разполагате само със себе си. Преживейте това състояние без да бързате до пълната му дълбочина. А сега се успокойте и започнете да записвате всичко, което искате да направите през останалата част от живота си. Опитайте се да не допускате мъничкото гласче, което ви казва – “глупости, това е невъзможно” или “ти не можеш да постигнеш това, защо въобще да се опитваш да го искаш”. Запишете всичко, което ви хрумне. Не се стеснявайте – написаното си е само за вас.

И накрая едно познато упражнение на повечето от нас – Представете си, че сте попаднали на златната рибка. Тя е много благосклонна към вас и е готова да изпълни цели 10 ваши желания. Имате един ден да помислите и да решите какво да си поискате от нея и след това да го формулирате много точно и прецизно. Отделете това време и накрая запишете желанията си.

Ако посочените упражнения не са успели да ви предразположат. Добре е да потърсите подходяща литература. Но ако вече сте натрупали цял лист с по-малки и по-големи мечти, значи е време за втората част – Устремеността. За нея ще говорим в следващата ни среща. А дотогава – мечтайте и записвайте мечтите си!

Публикувано в сп. Офис асистент, автор Светлана Мутафчиева, Януари 2008 г.

споделете тази публикация
Share