1. На всички обяви ли в областта, в която търсим работа трябва да отговорим?
Когато си търсим работа го правим или защото искаме дългосрочно да сменим настоящата си работа с нещо ново, или защото искаме веднага (възможно най-скоро) да си намерим работа.
Във втория случай, вероятно усещането за спешност и желанието на всяка цена да имаме нова работа ще ни накара да кандидатстваме на всичко, за което покриваме изискванията. Ако ни извикат на интервю – ще му мислим тогава, пък ако почнем работа и не е толкова подходяща – пак ще му мислим като се случи.
По-внимателният избор на обяви за които да кандидатстваме може да ни спести – 1. Усещането, че никой не ни отговаря и не ни кани на интервю (например пратил съм вече 30 CV-та и нямам нито един отговор); 2. Присъствието на интервюта, на които от самото начало си личи, че нищо няма да се получи; 3. Започване на работа и няколко месеца по-късно – осъзнаването, че тя не е за нас.
Разбрахме защо е добре да подбираме обявите, за които кандидатстваме. Но има и по-дълбоката причина – „ниво на личната самоувереност”. Ако кандидатстваме за позиции, които са подходящи за нас и ние вероятно им подхождаме, първо бързо ще си намерим работа и второ, ще се чувстваме харесвани, одобрени. И тогава всичко е наред – ние трупаме все по-голяма лична самоувереност. Но ако се фокусираме върху позиции, които още от началото сме установили, че не пасваме за тях, вероятно няма и да ни одобрят за работата и ще се чувстваме отхвърлени, недостатъчно добри, че не „ставаме”.
Няма по-голям враг при реализирането в кариерата от внушението и самовнушението, че не ставаме. И ние добре го знаем. Често в името на избягването на това чувство сме склонни да търпим неприятна за нас работа, да се правим на каквито не сме, да правим всякакви компромиси с важните за нас условия. Защото веднъж след като и ние самите „видим” това, че не ставаме, трудно ще може след това да се заблудим, че не е така.
Но какво означава „да ставам”?
Първо, „ставането” или това да сме подходящи, да паснем никога не е принципно. То се отнася към конкретен случай, конкретна позиция, конкретен работодател. От тук следва, че ако не сме „паснали” в една среда и за една позиция, това не означава, че нямаме шанс да открием по-добра възможност за работа, където ще се чувстваме „на място”.
Второ, онези позиции, към които можем да паснем най-добре не са универсални за всички. Хората имат такава склонност да обобщават. Тази професия е добра, този работодател е добър и т.н. Истината е, че за една и съща позиция, за един и същ работодател може да има коренно различни отзиви.
Защо е така?
Защото ние самите сме различни – от една страна с познанията си, с опита си, с темперамента и характера си, със стремежите и желанията, с нашите си специфични условия и среда, които ни допадат.
Много хора не се замислят специално за това какво точно е важно за тях, какво искат и за какво могат да бъдат най-полезни. Тези въпроси са някак твърде отнесени и абстрактни и затова предпочитаният подход е да се четат конкретните обяви и да се преценява някак по интуиция. Често и това помага, но първо, така можем да пропуснем шансове, защото нямаме цялата картинка пред себе си и второ, може да изпадаме в затруднение при решаването дали дадена обява “става” за нас или не.
Време е вече окончателно да отговаря на въпроса – На всички обяви ли в областта, в която търсим работа трябва да отговорим? – не, само на тези, които са подходящи за нас специално.
Тук остават още един недоизказан въпрос – как да разбера коя работа е подходяща за мен специално.
Първо, да отделя малко внимание върху това да разгледам себе си отстрани, а второ да се науча да изучавам добре обявите за работа, така че да преценявам дали пасват на това, до което съм достигнал след като съм разгледал себе си.
В заключение, важно е да помним, че няма на света една-единствена работа, която да е подходяща за нас – има повече и по-малко подходящи работи. Само ще спечелим, ако се научим да ги разпознаваме и да се стремим към първите, отбягвайки вторите.
Как се случва опознаването ни – изисква мъничко повече разказване, така че можем да говорим в някое следващо предаване.
2.Ако за дадена позиция, отговаряме на всички изисквания, с изключение на едно, което обаче според нас не е толкова от голямо значение – може ли се да явим на интервю?
Ако въпросът е по-скоро, да кандидатстваме ли за позиция, за която не отговаряме на всички изисквания, но според нас тези, на които не отговаряме, не са толкова определящи, то отговорът отново е “да”. Добре е да помислим защо точно мислим така и да го напишем в приложеното писмо към автобиографията си (мотивационното писмо). То е изключително полезно средство за предаване на информация преди да са ни извикали на интервю (където бихме могли да обясним), особено когато не покриваме всички изисквания или когато някак нелогично (погледнато отстрани) сменяме посоката на кариерата си.
В случай, че сме преценили и сме кандидатствали за позиция, на която не отговаряме на всички изисквания, и все пак са ни поканили на интервю, няма защо да се колебаем да приемем такава една среща. Има случаи, когато за дадена позиция не се отзовават кандидати с максимално покриване на изискванията, а от друга страна, може самата организация да определя някои изисквания „като презастраховка”, а не защото пряко точно те са важни за позицията. Впоследствие този, който преглежда кандидатурите може да прецени, че липсващото изискване или не е толкова критично, или лесно ще се развие, стига останалите изисквания да са спазени на ниво. Така че, смело напред. Добре е за самото интервю да се подготвите и за въпроси по липсващата компетенция (или да изразите готовност да я развиете, или да я компенсирате с нещо друго). Например – нямам директен опит в продажбите в сферата на мобилните технологии, но съм работила с клиенти няколко години и зная ключовите неща свързани с процеса на продажба и обслужване. Също така, лесно запомням нова информация, така че вярвам, че ще успея бързичко да навляза в детайлите, а вероятно ще има период на наблюдение и обучение, в който ще можете да прецените кога съм готова да се справям сама.
3. Какви грешки може да допуснем?
• Да не се подготвим за конкретното интервю – да не сме наясно за какво кандидатстваме, къде кандидатстваме.
• Да не сме наясно със себе си.
• Да изглеждаме неподходящо – облекло, аксесоари, коса, козметика, ръце, нокти, бижута, парфюм и т.н.
• Да нямаме добре обмислен и формулиран отговор на ключовите въпроси, свързани с нашето CV.
• Да играем „роля” – да казваме и се държим по начин, по който си мислим, че очакват от нас.
• Да позволим на ниската ни самоувереност да проличи.
• Да изглеждаме отчаяни и готови да започнем всичко, на всяка цена и срещу никакво заплащане.
• Да нападаме открито и грозно бивши работодатели или колеги (въпреки, че може да имаме много основания).
• Да забравим да разпитаме от своя страна за самата работа, за условията, за работодателя.
4. Прекаленото самочувствие и увереност или плахост може ли да ни навредят повече?
И в двата случая рискуваме много – в първия случай – може да изглеждаме смешни, повърхностно разбиращи и незрели, а във втория– да внушим, че вероятно няма да се справим, а също – да пропуснем да кажем нещо, което ще докаже неоспоримо колко добре бихме се справили. Въпреки това, има случаи и професии в които се цени самото това качество – например в директната търговия, застраховането и др. е много важна самоувереността. Плахостта мога да си представя, че ще се уважава в компании, където самите управители са такива и предпочитат скромните, плахи и по-свити хора. Така че, е добре да сме наясно дали едната или другата крайност са наши привични състояния или е нещо временно, заради стекли се обстоятелства, също да преценим това дали ще бъде предимство за професиите, за които кандидатстваме или точно обратното. И да решим кое да променим – нас или избора на професии.
5. Как се отговоря на въпрос, свързан с възнаграждението – т.е. каква заплата искаме да получаваме?
Обикновено това е най-неловкият въпрос. В същото време е полезен, за да се „срещнат” очаквания и възможности. Няма смисъл да го крием до последно и накрая да се окаже, че ни предлагат сума много под очакванията ни, която дори след време няма да достигне базовия ни минимум. Разбира се, когато става въпрос за дребни разлики – това вече е въпрос на дискутиране. Моето мнение е, че човек няма как на сто процента да си представи какво представлява дадената работа, за да прецени за извършването й каква сума би го мотивирала, но може да има позиция за настоящия си стандарт на живот, дали го устройва или би искал да го промени. И в двата варианта, вероятно ще може да назове сума, под която би било немислимо да се реализира. Не е нужно да е съвсем базовата сума, а такава, която да му позволява не само покриването на най-основните му потребности (защото в този случай, след първите няколко месеца тази заплата ще му се струва болезнено ниска).
6. Обикновено има въпроси, свързани с бившите ни работодатели – какви отговори да избягваме?
• отговори, показващи недоброто отношение към нас. Дългите обяснения с цел да предизвикаме съжалението на новия работодател обикновено се обръщат срещу нас. Гледната точка на работодателите е една и съща – ние сме човешки ресурс, който може да бъде добра инвестиция или лоша. Обикновено лошото поведение на работодателя може да е свързано с това да ни накара да напуснем (или директно – да ни напуснат), което отново обръща фокуса върху нас – дали сме такива, за каквито се показваме се пита интервюиращия. Тук може да има нещо „гнило”. Пък и както говори лошо сега, ако един ден говори така за нас – няма да е приятно за репутацията ни, а и никой не е сигурен дали всъщност причината не е била в самия човек. И тогава – защо да се рискува, като може да се одобри друг човек.
• твърде детайлни отговори за самия работодател (колко души, колко отдела, каква е била системата за възнаграждение, как се казва главният счетоводител, съпругата на шефа не е ли водещата на … предаване и т.н.). Понякога фирмите канят някого, само защото е работил при конкурента фирма или въобще такава, която им е интересна. В този случай те едва ли имат намерение да ни вземат на работа. Единствената им цел е да получат информация, която се опитват да изведат под формата на въпроси от интервюто. Улисани в това да даваме отговори и да спечелим на всяка цена позицията, може да прекалим и след това да не се чувстваме „чисто” от всичкото това споделяне. Затова е важно, когато ни зададат твърде конкретен въпрос, свързан с предишен работодател, да попитаме защо тези факти и детайли са важни. Ако има логическо основание – може да се дадат приблизителни факти. Както казахме и преди малко – работодателите могат да се поставят на мястото един на друг и ако твърде много говорим сега за предишния си работодател, лесно ще допуснат, че вероятно така и за тях ще изнасяме информация след време.
7. Ако имаме някакви допълнителни умения, трябва ли да споменаваме за тях, дори и ако не ни питат?
Разбира се, особено ако преценим, че ще спомогнат да си вършим работата добре. Следва и в такава връзка да ги споделяме. По-подходящият начин е не просто да ги изброяваме, сякаш сме ги научили наизуст, а да споделим факти за себе си, чрез които естествено да се направи извод за самото умение. Това е нещо като отговор на негласния въпрос „защо смятате, че притежавате точно това умение?”.
8. Има ли разлика от интервю до интервю – т.е. всеки път по един или същи начин ли да се държим?
Интервюто е процес, който се води и определя основно от интервюиращия, но на който влияем и ние с конкретното си поведение, отговори и т.н. Трудно е да си представим, че две интервюта могат да са еднакви. Относно поведението и отговорите, които даваме, от една страна – добре е да „усетим” човека отсреща (ако той е усмихнат, приветлив или пък е сериозен, стегнат), за да сме адекватни на ситуацията, но от друга, не следва да играем „роля” – това сме ние и следва да дадем възможност на човека отсреща да ни опознае такива, каквито ще бъдем и като бъдещи служители в тази организация.
9. На прекалено лични въпроси задължително ли е да отговаряме?
Не. Спокойно можем да попитаме защо този въпрос е важен и може ли с друг въпрос да подпомогнем даването на нужната информация. Например – смятате ли да се жените скоро или колко годишни са децата ви или кога смятате да раждате, бременна ли сте в момента и т.н. са твърде лични въпроси. Много често тези въпроси са продиктувани от желание да се разбере колко дълго ще можете да работите, има ли опасност да отсъствате често и др. Можете да предположите защо всъщност ви задават дадения личен въпрос и вместо да отговорите на него, да дадете отговор на скрития въпрос, като след това попитате дали правилно сте разбрали, че това по-скоро ги интересува, задавайки ви първия въпрос.
10. Каква заплата сме получавали преди ?
Тази информация със сигурност не е важна за решението на работодателя дали да ви одобри или не за позицията. Можете да споделите на какъв стандарт сте свикнали ориентировъчно, но не и да назовавате точна сума. Отново можете да използвате техниката да отговорите на скрития въпрос и да съгласувате дали правилно сте разбрали, че това ги интересува, задавайки ви първия въпрос.
11. Трябва ли предварително да сме се запознали с повече подробности за фирмата, в която отиваме на интервю?
От една страна, работодателите винаги се ласкаят от това. Отношението е по-лично към тях и това обикновено е в плюс, но е добре да не го „натрапвате” по време на интервюто (сякаш специално сте го направили, защото се чели, че така се прави), а между другото да става ясно. Накрая, когато решите да зададете своите въпроси към интервюиращия, може споделяйки какво сте научили за тях да потвърдите това, което знаете и да зададете по-конкретни въпроси.
От друга страна, за нас самите е добре да направим проучването си – може да ни отнеме малко време предварително, но по-добре така, отколкото след това да си губим време в кандидатстване, интервюта и т.н. с неподходящи за нас работодатели.
12. Кога ние може да задаваме въпроси?
Опитните интервюиращи правят обикновено въведение в началото на интервюто, в което споменават частите на интервюто и тяхната последователност. Например – „след малко ще ви представя конкретната позиция, за която кандидатствате и малко повече за условията на работа, след това ще ви дам думата да разкажете за себе си и ще ви задам няколко въпроса, накрая ще имате възможност да ми зададете вашите въпроси”. Ако нещо такова не се случи, можете да подходите по два начина – след като разкажете за себе си (ако интервюиращият започне веднага с въпросите си към вас), да попитате може ли да зададете своите въпроси. Вторият подход е в самия процес на разказване за себе си, да задавате въпроси. При по-структурираните водещи на интервю първия подход е по-подходящ, а при по-малко структурираните – втория, който напомня на свободен разговор. Аз лично препоръчвам първият подход, защото при втория, може интервюиращия да си помисли, че се опитвате да отклоните вниманието от себе си. Който и подход да използвате, при всички положения е добре да зададете въпросите си.
Основната роля на едно интервю е двете страни (работодател и кандидат) да вземат решение дали другата страна е подходяща. Това означава, че и двете страни имат нужда от информация, получена от отсрещната страна. Ако не зададете своите въпроси (и водещият на интервюто не ви разкаже нищо за позицията, условията и т.н.) как всъщност ще вземете решение? Представете си, че два дни след интервюто ви поканят на работа (или на окончателна среща преди започване на работа). Или ситуация, в която се окажете одобрена за три работни места и следва да направите избор.
И така – важно е да се подготвите и погрижите да дадете максимално точна информация за вас (ако добре сте обмислили кандидатстването си, точната информация за вас, ще бъде и подходяща за дадената позиция), а също така да получите онази информация за работодателя, работата и условията, която ще ви помогне да направите своята оценка и да вземете решение дали тази работа е подходяща за вас.
Затова е добре да помним – успешно интервю не означава интервю, което е завършило с оферта за започване на работа. Успешно интервю е това, което е дало възможност на двете страни добре да преценят дали отсрещната страна е подходяща и спрямо тази информация да вземат решение за договор или за това да продължат търсенето си.
Интервю на Светлана Мутафчиева, осъществено от екип на BBT с водещ Вера Черкезова, излъчено е на 2 Февруари 2010 г. в предаването “Така го правят жените”.