В поста “Да си щастлив е действие” говорих за идеята да се разглежда щастието в два различни аспекта: 1. изпитване на щастие и 2. бъдене щастлив.
Първото е онова състояние на силни емоции като приповдигнатост, еуфория, ентусиазъм и т.н., което за съжаление трае относително кратко.
Второто, е по-постоянно състояние, което се характеризира със спокойствие, доволство, блаженство, душевен мир, самоувереност.
В този пост ще споделя няколко бързи техники, които ползвам и прилагам, за да поддържам и възстановявавам нивото на втория аспект – “бъденето” щастлива:
1. Смяна на отношението – правя го като прилагам правилото “Поне две” – любим инструмент за смяна на нагласата. Разбрах за него в Марков колеж. Работи за промяна на всякакво отношение и нагласа, както и в случаите, в които се усетя нещастна, изчерпана, обезверена и всякакви други некрасиви състояния, за които можете да се сетите. А как точно работи? – търся на момента поне две основания да съм щастлива “тук и сега”, в тази минута от живота си. И става наистина – в момента, в който си ги изброя, усещам, че се чувствам по друг начин – по-спокойна, по-малко потисната, повече щастлива. Ако започнете да го прилагате системно, след време толкова ще задобреете, че в момента, в който си кажете, че ще прилагате правилото – за стотни ще намирате причини да обърнете отношението си към случващото се и да защастливите състоянието си.
2. Преглед на постигнатото (постиженията) – това са онези моменти с “потупване по рамото” или празнуването на победи. Помага, особено, ако сте от хората, които предимно “гледат напред” към следващите цели и желания. Аз също се хващам често, че отлагам щастливеенето, “стиснала зъби” пред поредната цел, казваща си, че само да мине и това, да кача и това било и после ще бъда щастлива. В книгата “Бог пътува винаги инкогнито” се препоръчва да се прави всеки ден преди лягане. Аз лично го правя поне два пъти годишно (около рождения ми ден и в края на годината). Можете да го опитате и, ако ви допадне, да го ползвате винаги когато се почувствате потиснати и по-малко щастливи.
3. Преживяване на бъдещето – това е упражнение, при което си представям, че вече съм “там” – мястото и момента, в който ще се е случило нещото, към което се стремя и което си представям, че ще ме направи щастлива – виждам, доизграждам, измислям детайли. Предвкусвам щастието, което ще ме завладее тогава. Ако отново ползвам примера с храненето (като в предишния пост за щастието), това е като да се настройвате за любимата торта или каквото е вашето най-изкушаващо ви ястие. Веднага се появява блажено изражение на лицето, нали? И ни става едно хубаво, топло.
4. Превръщане на проблемите в задача – всеки ден, по много пъти, пред нас изникват по-малки или по-големи проблеми, които по мъничко “крадат” от чувството ни на щастие. Затова и тази техника е много силна и ако я изградите като навик, ще усетите отчетлива разлика в нивото на щастливеене. Как точно я прилагам? – при пречка или проблем, вместо да се чудя защо и от къде ми се случило, да се отдавам на самосъжаление с мисли като “защо точно на мен”, си задавам въпроса “какво следва да се направи, за да оправя проблема”. Така насочвам вниманието си към задачата, а не към неприятността на самия проблем и остава само да се задействам, за да възстановя ситуацията, преди той да възникне.
5. Отпускане и приемане на тежките моменти като временни – когато сме много потиснати е трудно да сме щастливи – факт. На мен какво ми помага? – една мъдрост, на която ме научиха в Марков колеж – казвам си “и това ще отмине” и след това се отдавам на състоянието, без да се боря с него или да го отричам – просто си знам, че днес ще бъда зле и се надявам, че утре това ще се промени. Обикновено ми “минава” за ден, но ако причината за състоянието е много сериозна, има нужда и от други мерки, справящи се със самата причина.
6. Заснемане на моментите, в които се чувстваме щастливи (снимки или филмчета). Така се запазва част от енергията и като ги разглеждам след време, усещам отново мъничко от “онова състояние”.
7. Създаване на условия за щастливи моменти – вместо да седя пред телевизора в почивен ден, излизам – на разходка, отивам на планина, до реката, из града, на мини екскурзия до интересно село. Стремя се да си правя “приключения” с близките и важни за мен хора. И пак… снимам, когато съм ведра и ми е хубаво.
И така, в заключение ще кажа отново, че щастието е състояние и според мен е добре да приемем и се научим да полагаме усилие за това да го поддържаме. Как? – като го пробуждаме, като си напомняме, че е част от живота ни “тук и сега”, а не само от бъдещето ни и като не забравяме, че да бъдем щастливи зависи само от нас – и също както нивото ни на енергичност и тонус – то си е наша лична отговорност.
Хубави думи и пожелания, нали? Е, хайде сега и да се задействаме…