
Преди време, заедно с журналист от сп. Всичко за жената (Бела Чолакова), създадохме статия по темата “Професионално ориентиране за ученици – задача с много неизвестни“.
Осем години по-късно, имам какво още да кажа на база опита си като кариерен консултант, като леля на няколко прекрасни племеника и като млад родител.
Ролята на родителите в процеса на избор на професия: От сегашната позиция вече смятам, че помощта на родителите (близките) може да бъде много повече от това да заведат детето на кариерен консултант. Мога да я сравня с определението за лидерство – лидерът е този, който създава благоприятни условия за “разцъфтяване” на хората му. По същия начин виждам позицията на родителите при избора на професия от страна на децата им:
-
- Не те да поемат сами отговорността за избора и да налагат решението върху детето;
- Не да бъдат отхвърлящи, скептични и дори отчаяни от липсата или от неподходящтостта на избора на децата си;
- Не да бъдат отчуждени и апатични към тази жизненоважна за един млад човек тема;
- А да бъдат добро “условие”, за да помогнат на детето си да вземе само решение, след като е получило нужната му подкрепа и достатъчно информация.
За да се направи съзнателен избор на професия / реализация (независимо от възрастта ни), са необходими три условия:
I. Да познаваме себе си;
II. Да познаваме професиите (или поне тези, които са ни интересни, близки и вероятни за избор);
III. Да събрем достатъчно вътрешна увереност, за да направим избор.
Родителите могат да подпомогнат детето си и в трите посоки. Тук ще представя идеи за директна помощ във всяка от посоките.
I. Подходи, свързани с посоката “Да познаваме себе си” – целта тук е да помогнете на детето си да разбере повече за себе си и да систематизира това, което знае, за да може да го ползва като инфорамация при избора си на професия.
Най-голямата помощ, която можете да окажете като родители на децата си е да им помогнете да открият в какво са уникални, а не в какво са като другите. Този фокус на внимание ще помогне на детето да “извади” на бял свят силните си страни и заложби. И вместо да се “срамува”, че не е като другите, да се гордее от това, че има с какво да е различно от “масата”.
Бъдете отворени към мислите, изборите и действията на детето ви – като отчетете някаква тенденция, повтаряемост в нещо – споделете с детето какво сте забелязали (например “Прави ми впечатление, че обикновено реагираш със съчувствие на чуждото страдание – склонна си към проявяване на загриженост, не мислиш ли така?).
Записвайте – водете дневник или някъде на видно място – списък с нещата, за които и детето ви се е съгласило, че са верни за него. А може да го стимулирате то да си създаде такъв. Наличието на такъв дневник освен за избор на професия е и много полезно средство в дните на подтиснатост и ниско самочувствие – едно препрочитане може да обърне нагласата “аз съм никой, за нищо не ставам, другите са толкова по-готини от мен и т.н.”
Преди да впишете нещо в дневника, го обсъдете го с детето – най-добре скоро, след като сте забелязали даденото поведение (реакция, избор) или умение. Така ще помогнете на детето да се види отстрани и да приеме, че новооткритата различност си струва да се впише.
Периодично препрочитайте (сами или с детето) написаното до момента в дневника и му обръщайте внимание, когато отново забележите проявата на някое от написаното – така ще затвърдите увереността на детето си, че наистина притежава това качество/умение/особеност;
Мислете заедно с детето си къде може да ползва уникалностите си и го отбелязвайте в дневника. Така ще се натрупа списък с професии, дейности, хобита. Ако не ви хрумва никаква връзка между написаното и конкретни професии – обърнете се към близките си – може на тях да им дойде идея; можете да се свършете с кариерен консултант отново с молба за идеи на база списъка с умения и специфични особености; можете да потърсите в интернет като напишете някое умение заедно с ключова дума job description или occupation.
По един или друг начин, сигурна съм, че ако упорствате, ще се родят достатъчно идеи за връзка между списъка и реални професии.
Ако детето прояви интерес към някоя от професиите, които сте вписали в дневника, помогнете му с информация за нея – вижте как:
II. Подходи, улесняващи посоката “Да познаваме професиите” (или поне тези, които са ни интересни, близки, вероятни за избор) – за тази подкрепа вече има информация в първия пост по темата, но ще очертая накратко и тук как може да сме от помощ – целта е да се получи достатъчно информация за особеностите на дадена професия, така че детето да прецени дали тя ще е привлекателна и подходяща за него.
- Помислете за познат, който я работи и създайте възможност детето ви да пообщува с него;
- Срещнете го с кариерен консултант (или направете срещата сами);
- Потърсете в интернет информация за професията (особено, ако боравите добре с английски език, ще можете да се сдобиете с достатъчно информация за практически всяка професия).
Ако решите да подкрепите самостоятелността на детето си – всичко от изброеното в тази точка му давайте като идея и го оставяйте само да извърши действията.
III. Подходи подкрепящи посоката “Да събрем достатъчно вътрешна увереност, за да направим избор” – тук задачата ви е да подпомогнете детето си в това да се почувства достатъчно уверено, за да направи избор.
За да подсилите самоувереността, създавайте ситуации, в които детето ви да преживява различни неща, а след това можете да го обсъждате с него как са му се отразили, как се е почувствало (харесало ли ги е, обратното или са му безразлични). Можем да започнем от житейски ситуации, приключения и стигнем до опитване на различни спортове, изкуства, наука и т.н. – чрез запознаване с хора, които са се реализирали в това или чрез посещение на курс (задължително за детето и най-близките му приятели или роднини). Важното е да създадете глад у детето си да опитва различни неща
Разказвайте на детето си истории с избор на професия – Често разказа за нечие чуждо решение може да вдъхнови детето и то да намери увереност, за да направи избора. Можете да започнете с лично вашата, на партньора ви, на чичовци, лели, баби и дядовци – важно е детето да узнае за това какви са били желанията, опитите, съжаленията, какво се е отчело като грешки и пропуски, как точно са направени изборите.
Набавете литература за известни хора, които разказват как са направили професионалния си избор. В блога на Кареа скоро ще открия такава секция с разкази, а дотогава мога да ви препоръчам: “Елементът“, “Създали успехи“, “Майната му! Да го направим“.
Стимулирайте го само да разпитва хората, които харесва и приема за авторитет как са направили този избор.
Разговаряйте с детето за отношението му към “грешките” – как ги възприема, смята ли че има фаталност в грешането, справя ли се с болката от съжалението, след като е открило, че е направило грешка.
Тук може отново с примери да водите детето към по-леко разбиране за грешките, да установи, че много малко са погрешните ходове, които нямат връщане назад, да разбере, че често свързваме грешките с правенето на избори и вземането на решения, но и че неправенето на избор също може да се окаже грешка. Да се опита да приема грешките като извор на уроци, а не като доказателство за своята некомпетентност.
Ако се затруднявате с тази част, можете да се обърнете за помощ към психолог, специалист личностно развитие, личностен коуч, НЛП специалист, кариерен консултант или да потърсите такава литература.
Помогнете на детето си да се научи да поддържа баланс в живота си – това е важно условие за “бъдене в центъра ни”, а само в такова състояние човек може да взима отговорно и осъзнато решения, особено таква, които касаят бъдещето му. И така – следете за това по колко време и енергия в рамките на деня и седмицата детето ви отдава на отделните сферите от живота си:
- Време с приятели (“шляене”, комуникация);
- Време за учене (включително времето прекарано в час/училище);
- Време със семейството (включително общите хранения);
- Време за нещо любимо (ако е повече от едно – може всяко едно да се разглежда отделно).
Можете да направите приблизително оценяване и да отразите относителния дял на всяко едно от горните.
Опитайте се да оцените, заедно с детето кое би било идеалното състояние и му давайте знак, ако забележите, че се е отдалечило от него. Забележете – не вие казвате кое е идеалното състояние, а вашето дете или най-много вие и вашето дете. Иначе рискувате то да не приеме обратната ви връзка, че е нарушило баланса си.
Това е засега – надявам се, че тези идеи ще ви помогнат да бъдете добра подкрепа на децата си във важните избори, свързани с реализацията им. В следващ пост ще разгледам някои типични ситуации и ще говорим за това какво може да е вашето най-подходящо отношение.
До скоро, мили родители!
